Роден е в село Червена вода, Русенско на 7 август 1936 г. В Русе завършва Второ средно училище „Баба Тонка“ през 1954 г.[5] През 1959 г. завършва журналистика в Софийския университет. През 1960 – 1965 г. учи драматургия в Московския киноинститут. Кореспондент на вестник „Народна младеж“ в Родопите и в Перник (1959 – 1960). Работил е като редактор в Студия за игрални филми (1965 – 1967), драматург в Държавен сатиричен театър (1967 – 1970), в Театър 199[5] и Театъра на окръзите (1970 – 1973), в Театър „София“ (1973 – 1984; 1991), в Драматичен театър в Пловдив (1984 – 1991), Театъра на армията[5] (1992 – 1996), Театър „София“[5] (1996 – 2008). Автор е на стихове, на 30 драми, на публицистика и есета, на романа „Мравки и богове“, на 4-томната историческа сага „Български хроники“, както и на стихове и пиеси за деца.
Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му (най-вече „Последната нощ на Сократ“, „Другата смърт на Жанна д`Арк“) са играни в повече от 200 театри в България и по света: в Париж, Гренобъл, Бордо, Атина, Монреал, Петербург, Лайпциг, Висбаден, Варшава, Краков, Прага, Гьотеборг (Швеция), Будапеща, Киев, Москва, Питсбърг (САЩ), Вилнюс, Братислава, Никозия, Букурещ, Гюргево, Хага, Анкара, Измир, Истанбул и др.
Негова съпруга е актрисата Доротея Тончева. Има три дъщери: Евгения, Анна и Яна. [6]
Стихосбирки
- „Часове“ (стихове), 1960 г.
- „Композиции“ (стихове), 1963 г.
- „Хроники“ (стихове), 1965 г.
- „Перигеи или най-голямото приближаване до Земята“ (стихове), 1967 г.
- „Аз питам!“ (стихотворения и поеми), 1976 г.
- „Анини приказки“ (стихове за деца), 1976 г.
- „Реквием“ (стихове), 1980 г.
- „Небесни премеждия“ (избрани стихове), 1986 г.
- „Сезонът на илюзиите“ (любовни стихотворения), 1988 г.
- „Спасете нашите души!“ (стихове), 1992 г.
- „Стъпки по облаците. Парапети“ (стихове), 1997 г.
- „Сълзата на Бога“ (избрани стихове), 2003 г.
- „Птици“ (стихове), 2005 г.
- „Спасете нашите души!“ – стихове, есета, драми – поредица Българска класика, 2009 г.
- „Душата ми плаче за сняг“, 2017 г.
Пиеси
- „Истинският Ивайло“, 1962 г.
- „Табу“ – театрални миниатюри (в съавторство с Константин Павлов), 1965 г.
- „Бунтът на статуите“, 1967 г.
- „Весела България“, 1968 г.
- „Процесът против богомилите“, 1969 г.
- „Девет заседания за спасяването на България“ (в съавторство с Георги Марков), 1969 г.
- „Разпята събота (Събота 23)“, 1971 г.
- „Носете си новите дрехи, момчета!“, 1974 г.
- „Джуджето и 7-те снежанки“, 1975 г.
- „Единайсетият час“, 1977 г.
- „Рицарят на печалния образ“, 1978 г.
- „Любовни булеварди“, 1982 г.
- „Животът – това са две жени“, 1983 г.
- „В неделя Господ си почива“, 1984 г.
- „Най-чудното чудо“, 1985 г.
- „Последната нощ на Сократ“, 1986 г.
- „Тайната вечеря на Дякона Левски“, 1987 г.
- „Страшният съд“, 1988 г.
- „Другата смърт на Жанна д`Арк“, 1990 г.
- „Параноя“, 1991 г.
- „Величието и падението на Стефан Стамболов“, 1993 г.
- „Тайното евангелие на Иоан“, 1995 г.
- „Пир по време на демокрация“, 1996 г.
- „Адът – това съм аз“, 1997 г.
- „Конят на Александър Велики“, 2003 г.
- „Всички луди ме обичат“, 2004 г.
- „Певецът на северните морета“, 2005 г.
- „Деца на света“, 2011 г.
- „Духът на поета“, 2011 г.
- „Заговорът на Калигула“, 2014 г.
- „Плач на ангел“, 2015 г.[7]
- „Цигуларката на Бога“, 2016
Отличия
Носител е на:
- Наградата за поезия „Пеньо Пенев“ (1988),
- Националната награда за детска литература „Петко Р. Славейков“ (1992),
- Националната награда за литература „Иван Вазов“ – за цялостен принос към литературата (2004)[8],
- Националната награда „Христо Г. Данов“ – за „Български хроники“ и за цялостен принос към българската книжнина (2011)[9],
- Наградата „Орфеев венец“ – за високи постижения в съвременната поезия (2012)[10]
- Наградата „Икар“ – за изключителен принос към българския театър (2019)
Удостоен е с орден „Стара планина“ I степен – за цялостен принос към българската култура (2006).[11]
Почетен гражданин на Балчик от 24 май 2011 г.[12]
