Елза Гоева

Елза Борисова Гоева е български художникживописец. Създава фигурални композиции, портрети и пейзажи. Нейни творби се намират в НХГ, окръжни галерии и частни колекции.[1] Неин съпруг е художникът Владимир Гоев.[2]

Елза Гоева е родена на 27 юли 1928 година в село Болярово (днес град), Ямболско. През 1953 завършва специалност „Живопис“ във ВИИИ „Николай Павлович“ (днес НХА), София, при проф. Панайот Панайотов. Участва в ОХИ, окръжни изложби и изложби в други държави – МоскваБукурещПрагаАнкараИстанбул. Прави десетки самостоятелни изложби.[1]

По-известни нейни творби са:[1]

  • Учителка в помашко село (1953)
  • Свиждане (1957)
  • портрети – Ген. Владимир Заимов (1967)
  • Никола Вапцаров (1969)
  • Иван Загубански (1970)
  • Лeнин (1970)
  • Георги Димитров (1972)
  • пейзажи – Църква в Райково (1968)
  • Созопол – музеят (1970)
  • Турция – декември (1972)
  • Истанбул (1971)

Награди

  • През октомври 2006 година получава наградата „Икар“ на едноименната галерия за самостоятелната ѝ изложба живопис „Храмът“.[3]

Източник

Елза Гоева с юбилейна изложба за 90-годишнината си

Картина Елза Гоева Вечер 1991 година маслени бои в Картини в гр. София -  ID25356557 — Bazar.bg

Галерия Дечко Узунов представя изложба на Елза Гоева

ЕЛЗА ГОЕВА на 90 години, живопис 12-25 септември 2018 - Галерия Арте

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.