„Шестица от тотото”

Жоро не се прибра след работа, а се запъти към квартирата на Емо. Любимият им отбор имаше мач и двамата се бяха уговорили да го гледат още миналата седмица.
Полувремето се изниза бързо в пийване на бира, замезване и коментари за сексуалната ориентация на съдията. Жоро смени канала, за да изгледа тегленето на тотото. Пускаше редовно и явно нямаше намерение да спира, въпреки скромния си успех, изразяващ се в няколко тройки и две – три четворки. Не си носеше фиша, но не беше и нужно. Винаги играеше с едни и същи числа, затова и ги знаеше наизуст.
– 3… 12… 21… – съобщаваше гласът от екрана.
„Тройчица! Пак е нещо, поне няма да съм на загуба!” – каза си наум очакващия късмета си мъж, неотлепяйки поглед от телевизионния приемник.
– …27… 33… 42. Още веднъж числата от първо теглене: 3, 12, 21, 27, 33, 42.
Жоро стоя неподвижен 20-ина секунди и изведнъж скочи рязко от фотьойла, надавайки луди и дивашки викове.
¬– Казах ли ви! Казах ли ви, че един ден ще я ударя тая шестица, а вие само ме бъзикахте! – полуделият от радост човек не се и опитваше да скрие емоциите си.
– Шегуваш ли се? – попита го Емо, но веднага разбра, че въпросът му беше неуместен.
Жоро беше прегърнал телевизора и го обсипваше с целувки…
Еуфорията не отмина и въпреки че отново пуснаха мача, на никой от двамата не му пукаше какво се случва на терена. След края на футболната среща последваха още няколко наздравици и Жоро реши да си ходи, знаейки че след няколко часа е на работа. На вратата той напомни на Емо:
– Да не забравиш да организираш момчетата за събота! Бат’ Жоро ще ви покаже как се черпи!
– Хаха, само да не се покриеш някъде! – измайтапи го приятелят му.
На път за вкъщи, все още невярващият на случилото се мъж, купи бутилка скъпо вино и кутия от любимите бонбони на жена си. Не беше ѝ съобщил радостната вест, а само я предупреди, че я очаква „голяма и много, много приятна изненада”.
Когато застана пред семейния апартамент, Жоро остави виното и бонбоните до вратата, звънна и се скри на стълбите между петия и шестия етаж. Въздишка на облекчение се изтръгна от Нора, щом чу звънеца. Вече нямаше търпение да узнае каква е тайнствената изненада. Отвори вратата, видя бутилката и кутията „Merci”, наведе се да ги вземе и в същия момент безброй целувки засипаха врата, лицето и устните ѝ. След това, ухилен до уши, Жоро я подкани да отидат в кухнята.
– Милионери сме! Ударих шестицата от тотото! – почти изкрещя той, още щом влязоха. Едва бе успял да запази тайната си досега.
Нора още стоеше като препарирана, когато развълнуваният ѝ съпруг се насочи към един от шкафовете, върху който имаше навика да си оставя вестниците.
Изведнъж изражението на лицето му се промени.
– Къде са вестниците? – гласът му беше леден.
– Ами… изхвърлих ги. Ти ги трупаш и трупаш, само събират прах…
– Луда ли си? Фишът беше между тях… – изкрещя с истеричен глас, доскоро щастливия, човек. – Къде, кога???
– Изхвърлих ги още сутринта. – обади се плахо разтревожената съпруга, но Жоро не бе дочакал отговора ѝ.
Беше отишъл на терасата и там изсипа съдържанието на кофата с боклук. Прегледа отпадъците един по един поне десетина пъти. Безрезултатно. След това се върна в кухнята и продължи да я обхожда с налудничав поглед.
Внезапно очите му спряха своето търсене. Върху етажерката над телевизора беше поставена снимка на двегодишния им син.
Жоро се приближи към нея, взе я и усети как приятна топлина нахлува в душата му, притъпявайки чувството за безпомощност.
Привет, хора!
Представям ви още един разказ от „ЧоВечност” – предстоящата ми дебютна книга (остана още малко, наистина!) Дано той помогне на повече хора да разберат, че истинските шестици от тотото са в техните домове, а не във фишовете…!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.