Мръсната тайна на българското училище

Стоян е на 6 години и посещава предучилищен клас в столично училище. Може да чете, да пише с печатни букви и да смята до 20. На тази крехка възраст дори е ходил на две състезания по математика. Докато цифрите и буквите не са му проблем, ходенето до тоалетна е сериозен въпрос. Отказът му да посещава училищните санитарни помещения носи на майка му главоболия три пъти за първите три месеца от посещението на новото училище. Толкова са обажданията от учителката, че детето спешно трябва да бъде взето, тъй като е изцапало гащите. Следват разговори с малчугана как да почиства неприветливата тоалетна така, че да е сравнително удобна за ползване; обикаляне по магазини за търсене на хартиени приспособления за поставяне върху седалката и успокоения, че това помещение не е чак толкова страшно.

Мира също е на 6 години, но е първокласничка в друго столично училище. Тоалетните в него са просто една дупка в пода и детето се страхува да ги използва. Ужасът й принуждава нейната майка да я взема всеки ден по обяд, за да я води вкъщи за извършване на естествените й нужди.

Лилия е в пети клас. В средата на учебната година се обажда разплакана на майка си, че я боли стомах и е обиколила всички училищни тоалетни, но навсякъде е мръсно и не може да влезе. Бащата на момичето спешно я взема, за да я прибере вкъщи.

Непиенето на вода по цял ден, стискането и дори изпускането не са мит, а реалност за хиляди български ученици. Тези истории са истински, но имената са променени. Защото да говориш за тоалетна и лични нужни е срамно. Да описваш как точно изглеждат обществени и училищни санитарни помещения и как миришат също се приема за нередно и граничи с невъзпитание. Докато възрастните превръщат тази тема в табу, децата страдат от неразрешаването на проблема.

Проучване на неправителствения сектор показва, че 70 на сто от малките ученици отказват да използват помещенията. Стискането пък води до здравословни и психологически проблеми. Според Асоциацията на родителите на деца с бъбречни заболявания 40 000 деца живеят с неподозирани аномалии на отделителната система, а 9,9% или 118 800 деца имат уголемен пикочен мехур именно заради стискане. То пък води до цистити и пиелонефрити. Още преди седем години Националната мрежа за децата започна петиция с искане да се въведе стандарт за училищните тоалетни и да бъдат отпуснати средства за ремонт и поддръжка.

И така, докато класните стаи стават все по-модерни, пълнят се с нови технологии, чиновете се сменят с по-ергономични, фасади и покриви се ремонтират, осигуряват се физкултурни салони, тоалетните остават в сивата зона. Всяка управленска стъпка в посока инвестиране в училищни сгради е съпътствана от реклама, медийни изяви и тупане в гърдите. Никой обаче не се хвали, че е сменил тоалетната чиния или е ремонтирал мръсния канал, който е наводнил с нечистотии училищната столова. Някак не върви кмет или министър да застане пред училищното клекало, докато го снимат телевизионните камери, и да се похвали с новоремонтираните казанчета и мивки.

Истината е, че школските тоалетни у нас винаги са били отблъскващо място. Така е било преди 100 години, преди 50, по време на нашето детство, по време на детството на децата ни. Те израстват с навика, че там е мръсно и миризливо и просто трябва да се побърза с излизането. Затова вероятно ще го предадат и на своите деца. Традицията за неангажираност към поддръжката на този тип помещения е дълбоко вкоренена и затова проблемът винаги остава на заден план.

Наскоро обаче се появиха две майки, които изтикаха казуса на по-видим дневен ред. Деница Шилигарска и Ивелина Иванова спретнаха бърз проект с мотиви и с него кандидатстваха за финансиране от първата програма на Столичната община „София избира“, която ще осигури пари за граждански инициативи, събрали най-голяма обществена подкрепа. Преди дни стана ясно, че измежду 40 предложения именно това на двете майки печели най-много гласове и ще получи 1,5 милиона лева за осъвременяване на училищни тоалетни. Този резултат е победа за родители и ученици и провал за Столичната община, която отдавна трябваше да се е погрижила за тези помещения. Те изобщо не трябваше да присъстват като обществен проблем, а парите по новаторската програма можеха да се раздадат за иновативна детска площадка, детска читалня или градинка за разхождане на домашни любимци. Абсурдно е, че нуждата от осигуряване на съвременни места за облекчаване на естествените нужди на децата изобщо се обсъжда, вместо отдавна да е пратена в забвение. Абсурдно е да се наливат стотици милиони в различни образователни програми, когато не може да се осигури нормална и здравословна учебна среда. Излиза, че пари има, но не се използват правилно и изтичат по неведоми канали.

Добре, че ги има майките и тяхната упоритост да повдигат не толкова привлекателни въпроси, за да търсят разрешаването им. Без тях училищните тоалетни винаги ще са мръсната обществена тайна.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.