След финикийците не можем да си представим живота без парите. В момента съществуват около 1000 вида най-различни валути, дори виртуални парични единици – биткойни.
Паричната система на всяка страна е съставена от монети и банкноти. Точно на днешната дата през 1897 година е обнародван Законът за монетите в Княжество България. Оттогава до днес, в продължение на 124 години, са се сменили стотици видове монети от най-различен материал, с най-различни символи в тях, но почти всички в една форма – кръгла. Първите монети в света са още от 7 век преди новата ера и до средата на 17-и век са единственият вид пари в Европа.
„В онези години, след освобождението от турско робство, България е на кръстопът и поема смело по пътя към Европа. За да има стабилни институции и да функционира една държава, тя трябва да има свои пари. Интелектуалците в страната успяват да надделеят в избора на паричната система, която става част от така наречения латински монетен съюз”, разказва професор Иля Прокопов, историк, археолог и нумизмат. Законът за монетите на практика регулира какви са правилата и начините за отсичането на монетите. Българският лев по онова време е идентичен с швейцарския франк, а стотинката – с швейцарския сантим. Първоначално монетите са наричани у нас ту гологани, ту сантими, но накрая се взема решението да се казват стотинки.
„Всичко това се случва след дълъг период, в който не сме имали валута. А след освобождението всеки е могъл да се качи на влака, да сложи левове в джоба си и да ги обменя на което и да е гише в която и да е европейска държава. До Първата световна война България е секла дори златни монети с равностойност на 10, 20 и 100 лева. В София със златна монета за 100 лева си могъл да си купиш къща, само с една монета е ставало това. Още през 1881 година се секат 2, 5 и 10 стотинки, а през 1883 г. и 50 стотинки, които са били сребърни. През 1917 година започват да се секат монети от цинк”, разказва професор Прокопов.
Железни монети се секат през 1925 година от 1 и 2 лева, през 1930 година емисиите са с 50% съдържание на сребро – 20, 50 и 100 лева. За последно с благороден метал – сребро, се секат монети през 1937 година.
Факт е, че монетите разкриват историята на една държава. Защото върху тях са се гравирали различни предмети и личности – царя, семейството му, житен клас, тютюн. „Преди години бяхме в архива на БНБ и видяхме, че много проекти за монети не са се осъществили по различни причини. Но монетите са история, и изкуство. Защото в света на парите няма лъжи и измами, нищо не е случайно там – какво се гравира, как се гравира, кога се гравира. И те разкриват прекрасна история, при това съвсем обективно”, категоричен е професор Иля Прокопов.
В първите години след Освобождението в обръщение на територията на България се намират главно сребърни монети, голяма част от които са физически обезценени. Основната част от тях са сребърни руски рубли, навлезли масово в страната по време на войната, но има и екзотични монети, като тунизийски, ирански или индийски, част от които вече не се използват и в страните, в които са емитирани. Фискалното счетоводство се води във френски франкове, като държавата изкуствено поддържа завишен курс на сребърните монети, за да не обезцени спестяванията. Това довежда до допълнителен прилив на сребърни монети от съседните страни, засилен и от забраната за използване на чужди сребърни монети в Османската империя през 1883 г. До 1887 г. чуждите сребърни монети се използват широко в България, наред с българския лев.
Приетият през 1880 г. Закон за правото на резаните монети в Княжеството предвижда фискалното счетоводство да се води в левове, определя количеството злато, сребро или мед в различните монети и ограничава общото парично предлагане до 15 млн. лева. Левът има стойност, равна на тази на френския франк. Допуска се използването на монети, както на Латинския валутен съюз, така и на други страни, които държавата приема по утвърдени от Министерството на финансите курсове.
През 1885 г. България се доближава до парично предлагане от 7 сребърни лева на глава от населението (смятано от Латинския съюз за емпиричен оптимум), след което новите емисии на сребърни монети са прекратени до 1891 г.
През следващите 2 год. правителството и .Българската народна банка (БНБ) успяват окончателно да изтеглят от обращение руските сребърни монети. Това става с известни загуби, тъй като те са обменяни за левове по курс, по-висок от пазарния, за да не обезценят силно частните спестявания. Този процес предизвиква значителна дефлация, компенсирана в известна степен с емитирането на левови банкноти през следващите години.
След като през 1895 и 1896 г. износът на страната нараства и е получен значителен външен заем, през 1897 г. е приет нов Закон за монетите в Княжеството. Той предвижда въвеждане на златен стандарт и постепенно извеждане на сребърните монети от обръщение. Законът дава възможност на правителството да проведе тези мерки, когато прецени, че е възможно, поради което те така и не са приложени на практика. Следващите 2 год. са тежки за селското стопанство и търговския баланс, а златните резерви на БНБ са незначителни, което прави въвеждането на златния стандарт невъзможно.
