БНБ вижда риск в ускореното жилищно кредитиране и пазара на имотите

от Николай Стоянов

решение на управителния съвет на БНБ се покачва нивото на антицикличния капиталов буфер на банките от 0.5% на 1%. По-строгото изискване ще влезе в сила след година – от 1 октомври 2022 г., което съответства с нормативно разписаните срокове за затягането. По принцип промените трябва да се правят с 12-месечно предизвестие, като ако се налага въвеждането им по-спешно, това трябва да се мотивира специално.

Целта на мярката e „да засили устойчивостта на банковата система при натиск върху доходността и капиталовата позиция, предизвикан от потенциално нарастване на необслужваните кредити и обезценките“. А аргументите на БНБ да завиши капиталовите изисквания към банките са, че кредитната активност се разширява с ускорени темпове, особено в сегмента на жилищните кредити.

Допълнителен датчик за прегряване

Замисълът на антицикличния капиталов буфер е да послужи като защита на банковата система срещу потенциални загуби, произтичащи от натрупване на цикличен системен риск в периоди на прекомерен кредитен растеж. За целта се изчислява специален индикатор – отклонение на съотношението кредит/БВП от дългосрочното му равнище. От 2015 г. насам и към момента обаче той е отрицателен, което значи, че БНБ би трябвало да фиксира буфера на 0%.

През 2018 г. централната банка се възползва от опцията по европейските правила да взема под внимание и допълнителни индикатори, като разработи свой мониторингов инструмент. Kредитът се следи в разбивки – за фирми и за домакинства, като допълнително се гледат и редица показатели, имащи отношение към фазата на финансовия цикъл: цени на жилища, баланс по текущата сметка, лихвени нива и балансови показатели за самите банки. Стъпвайки на това, още оттогава БНБ покачи буфера на 0.5% с действие от 2019 г.

След кризисната почивка

От април 2020 г. по план нивото на буфера трябваше да стане 1%, а от началото на 2021 г. – 1.5%. Тези покачвания обаче бяха отменени като част от мерките на БНБ срещу ефектите от пандемията върху банките. Идеята беше така секторът да не бъде изправен под допълнителен натиск да осигурява капитал в период на абсолютна несигурност, когато се очакваха загуби от затворени бизнеси и ръст на безработица. Тези ефекти обаче до голяма степен бяха смекчени и отложени чрез бюджетни мерки и кредитен мораториум.

Сега с възстановяването на икономиката БНБ се връща към предишния ритъм на затягане. Покачването на капиталовите изисквания по принцип има двоен ефект. От една страна, каквато е и официалната му функция, той дава допълнително възможност да се поемат евентуални загуби по вече съществуващите портфейли. „Наблюдаваните темпове на кредитен растеж създават предпоставки за увеличение на задлъжнялостта и за натрупване на циклични рискове, които могат да се проявят в нарастване на обема на необслужваните кредити при евентуален бъдещ спад на икономическата активност“, пише в аргументацията на регулатора.

Вторият ефект е донякъде превантивно да успокоява кредитната активност, особено за банки, които оперират с по-ниски капиталови показатели и близо до регулаторния минимум. По последни данни жилищното кредитиране расте с около 15% годишно. Прогнозата на БНБ е ръстът в кредитирането за домакинства да е над 8% тази и през следващите две години. Централната банка предвижда още икономиката да порасне с 4.1% тази година и да се ускори още до 4.6% през следващата. А инфлацията в края на 2021 г. се очаква да достигне 3.5%.

Сред консервативните в ЕС

Като цяло БНБ е сред малкото централни банки, които въобще запазиха антицикличен буфер през пандемията. Ниво 0.5% има още в Чехия и Люксембург, а 1% прилагат Словакия и Норвегия. Повишения за 2022 г. пък засега са обявили само Чехия и Норвегия.

Как работи системата от буфери

Допреди влизането в сила през 2014 г. на Директивата за капиталовите изисквания на ЕС и регламента към нея БНБ имаше свобода да налага свои правила и тя провеждаше политиката си чрез т.нар. специфични изисквания за кредитен риск. С тях тя принуждаваше банките да поддържат по-високи нива на капитал, с които да покриват необслужвани заеми, независимо от счетоводното им отчитане.

След унифицирането на правилата за всички банки в ЕС важат едни и същи изисквания – 8% обща капиталова адекватност, 6% капитал от първи ред и 4.5% базов капитал от първи ред (CET 1), като над тях всеки национален регулатор може да налага допълнително буфери. БНБ от самото начало използваше два от тях в максимално позволения им размер – капиталов буфер за системен риск (3%) и предпазен капиталов буфер (2.5% само върху експозициите в България, като за тези към други държави важи съответно ниво от тамошния надзор). От началото на 2018 г. действа и буфер за други системно значими институции, чийто максимален размер по регламент е 2%. В България той към момента се прилага за осемте най-големи банки, като в зависимост значимостта му е в границите между 0.5 и 1%. А от 2019 г. беше въведен и антицикличен буфер 0.5%, който след година ще стане 1% с настоящото решение.Всички тези проценти се вземат кумулативно, като така изискването за CET 1 за най-големите банки в страната след година ще достигне приблизително 12%, а за обща капиталова адекватност – 15.5%. Според данните на БНБ към средата на 2022 отчетените данни от банковата система по двата показателя са съответно 21.96 и 22.94%. Те бяха подкрепени и от решение на ЕЦБ, което временно извади от калкулирането на рисковите активи на банките някои класове – най-вече експозициите държавен дълг в чуждестранна валута.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *