Европейският съд по правата на човека във вторник отхвърли претенциите на Симеон Сакскобургготски, последния управляващ български монарх, и сестра му Мария-Луиза Борисова Хробок за лятната резиденция „Ситняково“ в Рила и ловния дворец „Саръгьол“ също в Рила.
Това се вижда от прессъобщение, публикувано на сайта на съда.
Съдът уважава обаче жалбата на Сакскобургготски и сестра му във връзка със забраната за търговска експлоатация на горите им.
Относно исканията на двамата за финансова компенсация съдът постановява, че жалбоподателите трябва да се споразумеят с властите в България. Готовност за споразумение заяви бившият премиер Бойко Борисов през 2017 г., но така и не се стигна до конкретни разговори. Тогава опасенията бяха, че Сакскобургготски ще осъди България в Страсбург и се целеше прекратяване на делата. Присъдени са само 5 хил. евро заради направени разходи по делото.
През 2009 г. Народното събрание прие мораторум върху правото на наследниците на цар Борис III да се разпореждат с върнатите им имоти до приемането на специален закон. Нормативен акт обаче така и не беше приет и мораториумът продължава да действа. Затова Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Борисова Хробок заведоха няколко дела в Страсбург срещу България, с които оспорваха решението няколко царски имота – дворците „Кричим“, „Ситняково“ и „Саръгьол“, да останат държавни, както и самия мораториум.
Решението на съда е взето единодушно. България е намерена за виновна за нарушение на правото на собственост, защото мораториумът забранява търговска експлоатация на техните гори. Отделно съдът намира нарушение на правото на справедлив съдебен процес, предава БНР.
Действията на българските власти са били непропорционално тежки срещу двамата жалбоподатели, смята съдът. Мерките спрямо тях са били извънредни, защото българската гора се опазва по друг ред, а не чрез парламентарен мораториум. Плюс това Сакскобургготски и Хробок не са можели да обжалват решението на парламента пред съда.
През следващите три месеца двамата жалбоподатели и държавата могат да атакуват решението пред Голямата камара на Европейския съд. Ако бъде направено такова искане, състав от петима съдии ще прецени дали да разгледа допълнително делото. Ако това се случи, решението ще бъде окончателно.
Още през 1998 г. Конституционният съд обявява за противоконституционен закона, с който се одържавяват царските имоти, приет през 1947 г. Това решение обаче няма реституционен ефект и правните последици от него трябва да се уредят от парламента.
Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Борисова Хробок предявиха претенции за „Кричим“, „Царска Бистрица“, „Врана“, „Ситняково“ и „Саръгьол“, гори в Рила и земи край софийското с. Лозен. Дворците „Царска Бистрица“, „Ситняково“ и „Саръгьол“ им бяха върнати с решение на правителството на НДСВ през 2002 г., а дворецът „Врана“ – с решение на тогавашния кмет на София Стефан Софиянски. За двореца „Кричим“ те обаче получиха отказ, като и съдът прие, че собственик на имота остава държавата.
Оттогава тече серия от дела за различните имоти. През 2018 г. Европейският съд по правата на човека отхвърли жалбата на Сакскобургготски и сестра му за двореца „Кричим“, който остана на държавата и вече е отворен за посетители. Преди месец Софийският апелативен съд присъди, че паркът и дворецът „Врана“ принадлежат на царските наследници. Решението на съда може да се оспори пред Върховния касационен съд.
Делото за „Царска Бистрица“ първоначално беше спечелено от държавата на две инстанции, но Върховният касационен съд накрая го присъди на Сакскобургготски и сестра му. Делото за горите в Рила още не е приключено от Софийския окръжен съд, въпреки че е образувано преди 10 години.
