Изпращаме 2021 година – още една година, белязана от дълбоките промени в икономиката, политиката и обществото вследствие на пандемията от коронавирус. Сега, когато и последните 12 месеца са почти история, Investor.bg събра най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последната година в специалната секция „Икономиката през 2021″.
2021 беше година на размествания по върховете на градската управа в София и на стари проблеми в града, свързани с ремонти, (не)опазване на исторически сгради, чистотата на въздуха в комбинация с обичайните съмнения за корупция и обвинения в бездействие.
Тази година с постовете си се разделиха заместник-кметът по култура, образование и спорт доц. Тодор Чобанов и председателят на Столичния общински съвет Елен Герджиков. Първият беше уволнен от кмета Йорданка Фандъкова заради забавяне на реставрацията на минералните бани в „Овча купел“ и Горна баня, а на негово място беше назначен бившият директор на НДК Мирослав Боршош.
През септември с поста си на председател на Столичния общински съвет се раздели Елен Герджиков, а впоследствие се разбра, че решението му е било взето под натиска на бившия премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов. Мотивът – Герджиков не се справял с работата и не реагирал на обвиненията на общински съветници, че управлението на кмета Фандъкова е довело градския транспорт в София до фалит. На негово място набързо, след остри критики от опозицията в СОС и с гласуване на ръба на правилата беше избран бившият председател на Комисията по финанси в общинския съвет Георги Георгиев, за когото се говори, че е бъдещ кандидат за кмет на София от ГЕРБ на мястото на Фандъкова.
Но може би най-показателно за управлението на столицата при настоящия градоначалник беше решението през лятото на изпълнителния директор на „Софияплан“ арх. Любо Георгиев и на голяма част от служителите на общинското предприятие да напуснат постовете си.
В съобщението за оставката си арх. Георгиев посочи, че предлаганите от предприятието стратегии, планове и решения остават само на хартия. Решението му беше взето седмица след като общинският съвет прехвърли на „Софияплан“ спорната допълнителна дейност да осигурява координация между заместник-кметовете на столицата – ход, който арх. Георгиев определи като „отказ от управление от страна на кмета“ Йорданка Фандъкова.В писмо с мотивите за решението си той посочи редица пропуснати ползи от работата на общинското предприятие през последните две години. Докладът за развитието на Централна минерална баня, например, който е съставен след отворената покана за идеи за облика на източното и северното крило на емблематичната сграда в центъра на София и е внесен за разглеждане в СОС, впоследствие беше отложен. Въпреки поредицата от срещи с общински съветници действия по проекта не са предприети.
В същото време тази година все пак беше представен спорен проект за ремонта на банята в „Овча купел“ и то на по-висока цена от първоначалната обществена поръчка, без да е ясно как е била изчислена тя. За ремонта на историческата сграда са предвидени 7,6 млн. лв., от които общината ще осигури 4,46 млн. лв., а останалите ще дойдат по оперативна програма на ЕС. В предишната обществена поръчка, открита от бившия заместник-кмет по културата доц. Тодор Чобанов, се предвиждаше общината да предостави 3,55 млн. лв. През април обаче Чобанов прекрати поръчката заради разминаване в процедурата и скоро след това се раздели с поста си. Общината бърза с реализирането на проекта, защото срокът за адаптацията и реставрацията на сградата е до края на 2023 г. Ако той не бъде спазен, парите по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ ще бъдат изгубени.
Проектът предвижда 53% от сградата да бъде за балнеология, а другите 47% – за научен център за върхови постижения. През есента обаче Върховната административна прокуратура (ВАП) разпореди проверка за ремонта на банята, а малко преди това Камарата на архитектите в България (КАБ) призова за спиране на обществената поръчка. Според архитектите има опасност от компрометиране на архитектурната стойност на сградата, която е паметник на културата, тъй като не се предвижда конкурс за проекта за адаптацията и реставрацията ѝ. Вместо това е избран ползващият се с лоша слава покрай пътното строителство метод инженериг, при които строителят сам поръчва проекта, по който ще работи.
В същото време ремонтът за 8 млн. лв. на друга емблематична минерална баня, тази в Банкя, най-после приключи и сега общината ѝ търси концесионер за срок от 20 години. От него ще се очаква да вложи още 4 млн. лв. за построяването на допълнителен подземен плувен басейн, балнеологичен и спа център в близост до банята. Именно с търсенето на концесионер общината оправда забавянето на ремонта на сградата, който започна през 2018 г. и по първоначален план трябваше да приключи през май м. г.
Друга емблематична за София сграда – Централните хали на бул. „Мария Луиза“, е напът да стане собственост на „Кауфланд“, след като досегашният ѝ стопанин, израелската компания „Ащром“, реши да я продаде, но ходът предизвиква притеснения дали ще се запази автентичният дух на сградата от 1909 г. в стил неовизантика, построена по проект на арх. Наум Торбов. Веднага след съобщенията в медиите за намеренията на германската верига за придобиване на историческата сграда на бул. „Мария Луиза“ тръгна петиция с искане тя да бъде запазена като закрит пазар на дребни търговци, а експерти коментираха, че тази идея ще се загуби, ако вътре влезе която и да е съвременна търговска верига.
Визуализация „Кауфланд“
Проектът на „Кауфланд“, който се наложи да бъде преработен веднъж, все още очаква одобрение от Националния институт за недвижимото културно наследство (НИНКН) към Министерството на културата заради статута на Халите на паметник на културата с национално значение. Засега от „Кауфланд“ се ангажират да запазят изцяло автентичния облик на сградата и вътрешната обстановка, а по фасадата няма да има брандиране или реклама. Компанията, която планира да вложи 50 млн. лв. в обновяването на Халите, е готова да реализира проекта си за около шест месеца, след като той бъде одобрен от властите. Така още догодина историческата сграда може да се сдобие с нов вид.
Опазването на историческите сгради – мисия (не)възможна?
В същото време друг архитектурен паметник в центъра на София, Къщата на Гешов на бул. „Патриарх Евтимий“, е оставен да се руши през последните 20 години въпреки налаганите глоби на настоящия ѝ собственик „Артемида – БСИ“ АД. Но след намеса на главния архитект на Столична община арх. Здравко Здравков поне няма да се превърне в седеметажен хотел, каквито намерения бяха изразени. В сградата, построена през 1907 г., е живял дипломатът Никола Гешов, който е племенник на министър-председателя от 1911 до 1913 г. Иван Евстатиев Гешов. До развитието се стигна, след като арх. Здравков се противопостави на плановете на настоящия собственик на имота на гърба на кино „Одеон“ със заповед за служебно изменение на плана за регулацията и застрояването му. Заповедта му беше обжалвана от собственика, но през ноември Върховният администратиен съд реши окончателно в полза на Столична община.
Още една оставена на разрухата историческа сграда в центъра на София, бившето кино „Възраждане“, пламна за втори път през ноември, а по вече познат маниер за огъня бяха обвинени клошари. Прокуратурата съобщи, че ще разследва случая, а служебният министър на културата Велислав Минеков определи инцидента като схема за унищожаване на ценна сграда за реализация на инвестиционни намерения. Случаят върна спомена за изгорелите Тютюневи складове в Пловдив, за изпепеления при пожар покрив на Царските конюшни в София, за Захарна фабрика.
След пожара Минеков обяви, че ще предложи на следващия парламент да приеме законови поправки, които да принуждават собствениците на сгради с голямо архитектурно значение да носят отговорност за тяхното опазване, а Столична община съобщи, че ще глоби собственика на стогодишния имот на бул. „Христо Ботев“ с 200 хил. лв.
Сградата, в която до 2016 г. се помещаваше небезизвестната поп-фолк дискотека „Син сити“, е собственост на хотелиера Красимир Георгиев, който в края на 2015 г. обяви намерението си да построи там нов петзвезден хотел. В сградата имаше пожар и през 2017 г., пораженията от който не са отстранени. Днешната съдба на червената сграда, където първоначално се е помещавал театър „Ренесанс“, а по-късно и кино „Възраждане“, буди още по-голяма тъга заради факта, че през 40-те години на миналия век е възстановена изцяло с доброволен труд след бомбардировките по време на Втората световна война.
Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group
Друга историческа сграда на ул. „Ангел Кънчев“ 3, където в началото на века е живял авторът на българския химн Цветан Радославов, също е застрашена от притеснителна намеса, след като през пролетта стана ясно, че на гърба ѝ ще се строи нова осеметажна сграда. Това е станало възможно, след като главният архитект е одобрил изменение на Подробния устройствен план (ПУП). Инвестиционният проект предвижда да се изгради подземен паркинг на три нива с асансьор и има опасения, че за целта може да се събори част от къщата, която е със статут на единична недвижима културна ценност.
Кметът на район „Средец“ Трайчо Трайков поиска преразглеждане на заповедта на главния архитект заради неточности, а във Facebook се появи петиция „Да предотвратим събарянето на още една къща-паметник на културата“. Общината съобщи, че ще поиска от Министерството на културата и НИНКН да изготвят режим за опазване на сградата, а Фандъкова обеща, че историческата сграда няма да бъде събаряна или надстроявана.
Още една красива историческа сграда в центъра на София – Къщата с ягодите, която също се руши от години, беше обявена за опасна и собственикът ѝ, бизнесменът Валентин Златев, е внесъл проект в Направление „Архитектура и градоустройство“ (НАГ) за реконструкцията и възстановяването ѝ. През февруари той опроверга слуховете, че се готви да издигне на мястото ѝ офис или търговски център и обеща да възстанови сградата от 1930 г., в която е живяло семейството на банкера Димитър Иванов и съпругата му Надежда Станкович, в автентичния ѝ вид без никакви изменения. Притесненията тук са, че предлаганият проект предвижда къщата със забележителна архитектура да бъде съборена и след това реставрирана по автентични данни. Изтъкнатата причина за преизграждането е именно, че сградата била опасна.
Общото между изброените имоти с историческо и архитектурно значение е, че се намират в центъра на града и са частна собственост, а притежателите им в повечето случаи са ги оставили да се рушат може би в очакване да рухнат сами (или с известна помощ като случаен пожар), за да построят на апетитните им терени хотел или офис сграда, генериращи доход. Общината и Министерството на културата налагат глоби, но без съществен ефект.
След пожара в сградата на бившето кино „Възраждане“ Минеков призна, че съществуващите закони не са достатъчно ефективни, затова с екипа му са подготвили изменения и допълнения, включително в Закона за културното наследство, „за да се сложи край на безобразията“ и собствениците на исторически сгради да бъдат задължени да ги стопанисват. И поиска незабавна законова промяна, която да предвижда при пожар или други инциденти историческите сгради да се отнемат от собствениците.
Фалът с парковете
В писмото с мотивите за оставката си арх. Любо Георгиев посочва също, че още през януари „Софияплан“ е предложило на общината механизъм за приоритизиране на терените за отчуждаване в зелените пространства. Работната група съществувала по заповед на кмета на София от поне шест години, но до лятото не се беше произнесла по предложенията за модел, тежести и резултат.
В същото време обаче с две спорни промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ), инициирани от Фандъкова, разработени от екипа на главния архитект и приети от Народното събрание в началото на годината, общината опита да прехвърли на инвеститорите задължението да осигуряват необходимата публична инфраструктура около обектите си с изискването разрешение за строеж да се издава само при приложена улична регулация.
Промените се натъкнаха на силен отпор от браншови организации в строителството, а КАБ сезира президента Румен Радев, който наложи вето. През ноември Конституционният съд отхвърли като противоконституционни двете нови разпоредби в ЗУТ, а в самия край на мандата на служебното правителство регионалното министерство предложи вместо тях връщане на позабравения институт на уличната тегоба.
Общинският съвет не е включил в дневния си ред и проектирането на парк „Искър“, въпреки че от „Софияплан“ са осигурили европейско финансиране, става ясно още от писмото на арх. Георгиев. Така София е изпуснала шанса да получи 900 хил. лв. за дейности, които така или иначе общината е задължена да извърши по закон и които са били предпоставка за създаването на качествен проект за парк.
В края на март обаче приключи ремонтът за 11 млн. лв. на Западен парк, който се точеше от 2018 г., но по традиция напоследък също не мина без проблеми. Невралгичният момент тук се оказа изграждането на пешеходен мост към „Люлин“. Столична община поиска мостът да отпадне от проекта, след като от фирмата изпълнител отказаха да го построят с мотива, че бил невъзможен за изпълнение. Така обаче обновеният парк остана без достъп до „Люлин“ и се наложи през лятото общината да поръча изработването на нов проект за мост на цена от близо 300 хил. лв. Финансирането за ремонта на парка по Оперативна програма „Региони в растеж“ беше намалено с над 2 млн. лв. с мотива, че сключеният договор по обществената поръчка е бил незаконосъобразно изменен. Наложена беше и глоба от 2,5 млн. лв.
Снимка: Столична община
Малко преди втория тур на президентските избори Столична община обяви, че мостът все пак е изграден и по него дори се разходи кметът Фандъкова в компанията на заместник-кмета по строителството Ангел Джоргов. При последвала медийна проверка обаче се оказа, че достъп до съоръжението все още няма.
Тези толкова трудни пешеходни улици
В писмото с мотивите за оставката си арх. Георгиев посочва и предложенията за изграждане на скоростни велоотсечки по съществуваща пътна инфраструктура, които да създадат възможност за придвижване с превозно средство, различно от автомобил. Те са били обсъждани с кмета на София в началото на 2020 г. и е имало проектна готовност, но не са се реализирали.
Столична община и главният архитект Здравков от години твърдят, че изграждането на велоалеи и създаването на повече пешеходни пространства в града е приоритет, но и тук някои развития през последно време водят до разминаване между говорене и реални действия. Един от най-амбициозните проекти, които се радват на подкрепа от гражданите, е този за Зеления ринг на София, който ще е с дължина 32 км и се очаква да се превърне в екологичен, свързан, велосипеден и пешеходен пояс в града, свързващ централните и периферните квартали, големите паркове и градини и редица културни и спортни обекти. Първата отсечка от проекта от гара „Пионер“ до моста „Шипченски проход“, беше представен и обсъден през лятото в район „Слатина“.
В края на миналата година обаче общината върна колите на ул. „Съборна“, която няколко месеца по-рано стана пешеходна зона. Това се случи след протест на собственици на магазини и на жители в района, въпреки че според изработената от „Софияплан“ „Визия за София“ и доклад на датския арх. Ян Геел ул. „Съборна“ е определена за пешеходна на база изследване на трафика по нея.
От писмото на арх. Георгиев става ясно още, че и самата „Визия за София“, която е стратегията за развитие на Столична община до 2050 г. и беше създадена от широк експертен екип, а Фандъкова обичаше да се хвали с нея, е била готова за разглеждане от Столичния общински съвет още в края на 2019 г., но едва през юли м. г. са гласувани целите за изпълнението ѝ. Обсъждането на конкретните мерки обаче така и не се е случило.
Дежа вю в бюджет 2021
Иначе въпреки пандемията тази година София се сдоби с най-високия си бюджет досега от почти 1,9 млрд. лв., който в края на годината дори се наложи да бъде актуализиран с още 6,6 млн. лв. заради загубите на градския транспорт и зимното почистване, за което се оказа, че парите са свършили още в края на септември. При представянето на капиталовата си програма в началото на 2021 г. Фандъкова си постави три стратегически цели – изграждане на нови булеварди, строителство, разширение и основен ремонт на детски градини и подобряване на качеството на въздуха.
Те обаче предизвикаха усещане за дежа вю, тъй като много от изброените проекти присъстваха и в предишни бюджети на София. При ремонтите това беше разширението на булевардите „Тодор Каблешков“ и „Филип Кутев“, както и работата по бул. „Ломско шосе“. Освен това за поредна година Столична община обяви за приоритет изграждането и ремонта на детски градини и подобряването на качеството на въздуха.
За последното в края на годината общината беше осъдена за бездействие по дело, заведено в Софийския градски съд от граждани и неправителствени организации. СГС задължи общината в 12-месечен срок от влизането в сила на съдебното решение да предприеме мерки за стимулиране на алтернативни методи за отопление вместо твърдо гориво, да анализира възможностите за етажни паркинги и за увеличаване на буферните паркинги и за изграждане на цялостна велосипедна мрежа. Фандъкова обяви, че няма да обжалва присъдата.
Една от ключовите инициативи на Столична община за подобряване качеството на въздуха е програмата за подмяна на старите печки, която започна през март 2019 г., но макар услугата да е напълно безплатна, интересът е вял. Към началото на октомври подписаните договори по програмата са едва 4897 при поставена цел да бъдат обхванати 20 хил. души на територията на общината. Тя има осигурено финансиране по два проекта, с които предлага безплатно нови отоплителни уреди на газ или пелети наред с монтирането им, климатик или свързване към ТЕЦ. В София 55 хил. домакинства се отопляват на твърди горива и този вид отопляване е отговорен за 35% от замърсяването на въздуха.
По линия на ремонтите през ноември беше пуснато движението по новоизграденото южно платно на бул. „Тодор Каблешков“ в отсечката от бул. „България“ до ул. „Д. Белишки“. Еднопосочното движение в северното платно към бул. „България“ също беше възстановено. Ремонтът на булеварда обаче беше съпътстван от многобройни забавяния.
През лятото стана ясно, че и ремонтът на трасето на трамвай номер 5, който започна през април, се бави с между 14 и 40 дни. За това призна заместник-кметът по строителството Ангел Джоргов след проверка на място. Сред причините за забавянето той посочи дъждът през юни, жегата през юли и изникнали кабели. От неправителствената организация „Спаси София“ обаче контрираха, че към лятото е свършена само малка част от работата, при това най-лесната – демонтирането на стария релсов път. Организацията твърди също, че ремонтираното ляво платно от площад „Македония“ до площад „Руски паметник“ е направено некачествено. Паважът не е поставен добре и само след година ще доведе до пропадания и надигане на гранитните блокчета, предупреди тя.
Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group
По план първият етап от проекта – участъкът от Съдебната палата до кв. „Овча купел“, трябва да приключи до април догодина, но това е малко вероятно заради забавянето. Вторият етап до „Княжево“ трябва да започне след това и да приключи до 2023 г., за да не се изгубят европейски пари. Обществената поръчка е на стойност 48 млн. лв. с ДДС.
Догодина се задава още един ремонт на централни улици, така че да притаим дъх. Става дума за „Шести септември“ и „Цар Иван Шишман“. Прогнозната стойност на обществената поръчка е 5,4 млн. лв. без ДДС, а срокът за изпълнението ѝ е 220 дни. Цяло лято ул. „Шишман“ беше разкопана за полагане на нови тръби на „Софийска вода“ и „Топлофикация“, а от известно време е поставен временен асфалт, който трябва да остане до пролетта.
Идеята е ул. „Шишман“ да стане полупешеходна – по нея ще се движат автомобили, но със скорост до 20 км/ч заради големи кашпи, които ще бъдат наредени шахматно. Проектът на архитектурно бюро А.Д.А., което стоеше и зад противоречивия ремонт на ул. „Граф Игнатиев“, е одобрен от Направление „Архитектура и градоустройство“, но също се натъква на критики. От „Спаси София“ настояват „Шишман“ да стане изцяло пешеходна, а живеещите на улицата са против ресторантите да могат да слагат маси навън. За ул. „Шести септември“ предложението е да бъдат увеличени паркоместата при градината пред църквата „Свети Седмочисленици“.
В района се намира и площад „Славейков“, където две години след ремонта беше решено да се възроди книжният пазар със седем щанда на цена от общо 276 хил. лв. без ДДС. Обсъждането на предложението, внесено в началото на годината от общински съветници от ГЕРБ, предизвика разгорещен спор в Столичния общински съвет заради неоправдано високата цена на щандовете според общинари от опозицията, но все пак беше приет.
С поглед към бъдещето до 2027 г. в края на ноември Столичният общински съвет прие новата Програма за София, а амбицията е тя да се превърне в пътеводител за общинския бюджет на столицата през следващите години. Програмата включва три стратегически и 14 специфични цели, сред които по-чиста и здрава жизнена среда, повишаване на енергийната ефективност, преход към кръгова икономика, подобряване на транспортната свързаност.
Изпълнението им ще се финансира както с публични, така и с частни средства, а бенефициенти може да бъдат не само общините, а и бизнеси и граждански организации. Програмата беше одобрена, макар че и този път не мина без спорове в СОС заради недоволство на общинари от опозицията, че не е имало достатъчно време за обсъждане и не им е дадена възможност да направят собствени предложения по документа.
София през 2022 г. – по-скъпи таксита и без каруци в града
Жителите на столицата трябва да имат предвид, че от 1 януари влизат в сила нови по-високи тарифи за такситата. Дневната вече ще е 1,05 лв. на километър спрямо 0,77 лв. досега, а нощната се вдига до 1,21 лв. на километър при 0,88 лв. до момента. Началната такса също нараства от 2,10 лв. на 2,42 лв. Увеличението, което беше прието към края на 2021 г., е с около 30%.
Пак от началото на следващата година хартиеното билетче в столицата ще бъде заменено от билет за пропътувано време. Цената му остава непроменена на 1,60 лв., а първоначално хартиеният билет ще важи паралелно с новия, след което ще излезе от употреба. Вариантите за таксуване при новия „времеви“ билет ще бъдат два – първият е 30-минутен и при него с един билет за 1,60 лв. ще могат да се сменят превозни средства от един и същ вид транспорт, а вторият е едночасов билет на цена от 2,20 лв. Освен това цената на дневната карта се увеличава от 4 лв. на 6 лв. и ще бъде въведена нова семейна уикенд карта.
Друга новост, която стана ясна също в края на тази година е, че от следващата зима ще бъде въведена забрана за влизане на най-замърсяващите автомобили в центъра на София. Първата нискоемисионна зона е по-малка и обхваща центъра между булевардите „Сливница“, „Васил Левски“, „Патриарх Евтимий“ и „Скобелев“. Втората зона е разширена и включва булевардите „Сливница“, „Димитър Николаев“, „Ситняково“, „Пейо Яворов“, „Никола Вапцаров“, „Черни връх“, „Хенрик Ибсен“, „Петко Тодоров“, „Иван Гешов“ и „Константин Величков“. Забраната ще важи за коли без екологична категория, както и за автомобилите с категории „Евро“ 1 и част от „Евро“ 2. Такива са около 30% от колите в столицата. Очаква се ограничаването на старите коли да намали вредните емисии с 90% до 2027 г.
От юни догодина ще бъде забранено и движението на каруци в София, а причината е, че според общинарите те създават предпоставки за пътнотранспортни произшествия.
По статията работиха: автор Божидарка Чобалигова, редактор Десислава Попова