Как се е образувала Луната?

Автор  – Филип Филипов

Луната е естественият спътник на Земята, както и петото по големина небесно тяло в Слънчевата система, което не е планета. Тя е и най-големият спътник в нашата система, спрямо големината на планетата, около която обикаля.

Учените са достигнали до консенсуса, че Луната се е образувала преди около 4.5 милиарда години, или между 30 и 50 милиона години след формирането на Слънчевата система.

Луната е заключена от земната гравитация в т.н. синхронно въртене – едната страна на спътника винаги е насочена към Земята, а другата в противоположната посока(тъмната страна на Луната).

Тя играе основна роля за развитието на планетата ни, както и живота на нея, като гравитационното триене между двете тела забавя въртенето на Земята, позволявайки развитието на стабилна среда за живот. Тя спомага и за сезонния климат на планетата, стабилизирайки земната ос, което не позволява изменения в позицията на двата полюса. Освен това тя има основна заслуга за приливите и отливите на нашата планета, което преди около 3.7 милиарда години е позволило развитието на организми, отмивайки нужните вещества от сушата в Световния океан.

Как се е формирала Луната?

Според една от първите хипотези за формирането й, Луната се е образувала от космически прах в ранните етапи на развитието на Слънчевата система, който е бил прихванат от земната гравитация. Тази хипотеза е отхвърлена след откритието, че съставът на Луната и Земята е пободен.

Друга хипотеза пък обяснява формирането на спътника с отделянето на голямо парче от полуразтопената кора на планетата ни заради центробежни сили. Учените смятали, че преди 4.5 милиарда години Земята се е въртяла около в пъти по-бързо, а едно денонощие на нашата планета е продължавало по-малко от пет часа.

Въпреки че и днес в научните среди е прието, че Земята се е въртяла по-бързо в миналото, като за това подсказват и намерени фосили на корали, които показват, че преди 300-400 милиона години Земята се е завъртала около оста си за 22 часа, а една земна година е имала около 420 дни, с годините тази хипотеза е изместена от друга.

До преди около 40 години общоприетата хипотеза бе, че Луната се е образувала при формирането на Слънчевата система, а Земята я е прихванала гравитационно няколко десетки милиона години по-късно.

С развитието на технологиите, събраните проби от повърхността на спътника и проведените изследвания на състава на Луната, научният свят започва все повече да се отдалечава от тази хипотеза.

Причина за това е, че съставът на Луната и Земята са подобни, но в същото време леко различни.

„Ако Луната се е формирала на друго място в Слънчевата система и е прихваната от земната гравитация, то тогава съставът на спътника трябва да е различен от този на Земята. В същото време, ако се е образувала от откъснато парче от земната кора, то тогава би трябвало съставът на планетата и спътника да са почти идентични, но те не са“ разказва проф. Сара Ръсел, планетолог от Природонаучния музей в Лондон.

И трите хипотези не могат да обяснят и големината на земния спътник. Както вече стана ясно той е петото най-голямо небесно тяло в Слънчевата система, което не е планета, както и най-големият спътник спрямо планетата, която обикаля. Третата не може да обясни и разликата в плътността на двете небесни тела – Луната е с по-малка плътност от Земята.

Това са причините, поради които трите гореспоменати хипотези са отхвърлени през осемдесетте години на миналия век и са изместени от друга.

Хипотеза за гигантския сблъсък

Хипотезата за гигантския сблъсък днес е общоприета от научните среди.

Според нея преди около 4.5 милиарда години новоформираната и полуразтопена Земя се сблъсква с друга протопланета. Учените я наричат Тея и смятат, че е била с големината на Марс. При сблъсъка двете разтопени планети се сливат, а отломките от него се разпръскват в космоса. Те обаче остават под въздействието на земната гравитация и формират диск, подобен на този на Сатурн. С времето, под въздействието на гравитация и центробежни сили, тези отломки формират Луната.

Хипотезата се затвърждава през последното десетилетие, благодарение на развитието на технологиите и суперкомпютрите, което позволява на учените да правят различни симулации на събитията от преди около 4.5 милиарда години.

Учените достигат до консенсуса, че Земята и Тея са се образували в един и същ регион на Слънчевата система и са имали сходен състав. Това обяснява приликите в състава на Земята и Луната, както и малките разлики.

Хипотезата обяснява и разликата в плътността на Земята и Луната – материалите, от които се е образувала Луната след сблъсъка са по-леки и са се намирали на повърхността на планетата, докато по-тежките елементи като желязо са били вече потънали във вътрешността на Земята.

Хипотезата е общоприета, но не от всички

Хипотезата за гигантския сблъсък има и своите противници. Пример за това са екип от учени от Научния институт Уайзман в Израел, които през 2017г. предлагат Хипотезата за множество сблъсъци, според която Луната се е образувала в следствие на много по-малки сблъсъци, а не на един голям.

През последните години пък някои учени предлагат преразглеждането на отхвърлената през миналия век хипотеза, според която Земята е „откраднала“ спътника на Венера – една от двете планети в Слънчевата система без спътници, заедно с Меркурий, както и единствената с подобна големина.

Въпреки това тя остава най-общоприетата в научните среди, а дали това ще остане така и в бъдеще, престой да разберем. Едно е сигурно, с развитието на технологиите, ежедневно се правят нови открития, които напълно променят представата за света, в който живеем.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *