„Природата е най-ценният ни ресурс“. Кои са младежите, борещи се за Синеморец

Автор: Катерина Василева

„Група приятели, които се борят да спасят Синеморец от незаконните строежи“. Така екипът зад проекта Save Sinemorets скромно описва своите членове. Става въпрос за няколко младежи – Веско, Ремина, Любен, Ники, Мария, Яна, Божидара и Калина, обединени в каузата да запазят едно от последните непокътнати природни кътчета по българското Черноморие. За тази цел те създават късометражния документален филм „Гласовете на Синеморец“, в който представят гледната точка на местните жители по отношение на плановете за застрояване.

През следващите месеци дейността на Save Sinemorets става все по-обширна. Екипът популяризира петиция за опазването на Синеморец и природен парк „Странджа“, която събира над 12 000 подписа, внася редица сигнали за нарушения до отговорните институции и организира срещи с министъра на околната среда и водите. Строежите обаче не спират, което подтиква младежите да започнат планирането на съдебни действия по казуса.

За да наберат средства за правните разноски и разходите по информационната кампания, която провеждат в социалните мрежи, от Save Sinemorets организират съвместна инициатива с магазини BaseCamp. Можеш да се включиш в кампанията до 10 декември, като избереш някой от подбраните продукти с марка Patagonia – 100% от приходите ще бъдат дарени на каузата за опазване на ПП „Странджа“ и Синеморец от застрояване.

За да научим повече за тази кауза, разговаряме с двама от членовете на екипа на Save Sinemorets. Веселин е на 24 години, завършил е висшето си образование в САЩ, а сега се занимава професионално с журналистика. Ремина пък е на 22, изучавала е „Психология“ във Великобритания и е магистър по „Международна публична политика“, а в момента следва „Право“ в НБУ. Най-интересните теми за нея – образованието и опазването на околната среда – намират отзвук и в друг проект, за който сме ти разказвали – „Зелен отпечатък“.

 

„Ядрото ни се състои от хора, които заедно ходят на Синеморец, както много други младежи, за да се забавляват. Просто искаме да продължим да можем да се наслаждаваме на това място и да запазим Синеморец и природата на Странджа за бъдещите поколения, защото не сме само ние на този свят.“

Какви са вашите идеи и предложения за запазването на Синеморец и природата на Странджа?

Веско: Ние искаме нещо, което от една страна е много просто, но от друга се оказва изключително сложно. То е да се спазват законите.

Синеморец се намира на територията на природен парк „Странджа“. Поляните, за които се разразява борбата през последните години, са защитени в две зони по Натура 2000 и в специална зона на защита по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Нито един от тези закони не казва, че въпросният строеж на Синеморец е окей. Но са използвани какви ли не вратички през годините, само и само да се реализира това строителство.

Методът, с който се борим срещу този натиск, еволюира с времето. В началото смятахме, – може би наивно, че ако инициираме разговор с министъра на околната среда, нарушенията ще се окажат толкова крещящи, че той няма как да не реагира. През април решихме да вдигнем малко шум по темата и да направим късометражен филм, в който даваме гласност на местните в Синеморец.

Направихме това, тъй като кметът на община Царево често оправдава стремежа към строителство с нагласите на местните. От една страна, те със сигурност имат интерес това място да се развива. От друга страна, строежите често са дело на хора, които нямат нищо общо със Синеморец.

Затова заснехме филма, като междувременно популяризирахме една петиция, изготвена от Марта Георгиева още миналата есен. Планът ни беше да се срещнем с министъра, да поговорим по темата, да разчувстваме хората с филма ни и строежите да спрат.

Оказа се, че нещата не се получават така, дори някак си имаше отпор към това, което правехме. Впоследствие подадохме сигнали до Министерство на регионалното развитие, до прокуратурата, отново до МОСВ, проведохме и втора среща с министъра, но строителството така и не спираше.

Това ни наведе на мисълта, че по този начин няма да се получи. Затова в момента сме в процес на обмисляне и подготовка за извършване на правни действия. Смятаме, че тук държавата системно, в продължение на десетилетия не си е вършила работата и че начинът това да се спре в крайна сметка може да минава и през съда.

Междувременно с постоянство информираме хората за този огромен казус, който съществува още от 80-те години.

Целта ни е да им разкажем, да им обясним защо и как се е стигнало дотук. И да ги запалим, да ги амбицираме да са по-активни, да дават гласност на тези проблеми.

Ремина: Нашите цели изхождат на първо място от желанието ни да се спазва законът, а на второ – от това, че виждаме в практиката как той е бил заобикалян досега. Виждаме го в резултата по цялото крайбрежие, забелязва се от всеки човек. Синеморец е едно от малките места, но не единственото, което може да обърне тази практика на 180 градуса и всъщност да позволи устойчивото развитие на този регион, така че целият парк „Странджа“ да се възползва пълноценно и с грижа от природата, с която разполага.

Това е една от целите ни – да има устойчиво развитие на региона, отговарящо на европейските стандарти, които взимат предвид опазването на природата, а не само директната икономическа полза.

Защото може да има кономическа полза и от устойчивото развитие, което увеличава туризма, но по много по-природосъобразен начин.

Веско: Ако си представим, че България е един апартамент, в който всички живеем, то този апартамент има една невероятна тераса с уникална гледка. И изведнъж един от живеещите в апартамента излиза на терасата и започва да строи стая. Тогава ти вече не можеш да видиш хубавата гледка и това те ядосва. По някаква причина обаче не го виждаме по същия начин, когато става въпрос за природата.

А природен парк Странджа е всеобщо богатство, той не е на определени хора, той е на всеки един гражданин на България, а и на Европа.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *