Голям празник е! Искаме и даваме прошка. Какво не се прави

На 6 март 2022 година отбелязваме празника Сирни заговезни, наричан още Прошка, Поклади или Прошкина неделя. Този празник винаги се чества 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни. В деня след Сирни заговезни започват великденските пости, които ще продължат до 2 май 2021 г.

По традиция на този празник младите семейства отиват на гости на своите родители, кръстници, по-възрастни роднини, както и при кумовете. Младите искат прошка на по-възрастните с думата „Прощавай, мамо/тате/бабо/дядо…“, а те им отговарят – „Простено да ти е, и от мен, и от Бога.“ или „Просто да ти е, Господ да прощава.“

На Сирни заговезни искаме прошка от всички наши близки и приятели, на които се извиняваме за провиненията през годината, ако сме ги обидили или пренебрегнали в даден момент.

.Вечерята Вечерята на Заговяване е особено тържествена. Тя е последната преди започването на Великденския пост и за последно могат да се ядат млечни продукти, яйца и риба. На вечерната трапеза се слагат риба, масло, яйца, мляко, сирене, всякакви млечни продукти, баница със сирене, праз лук или кисело зеле, без месо.

Обичаят „Хамкане с халва“

Един от най-обичаните ритуали – обичаят „амкане“ или „хамкане“ се прави именно след вечеря. След празничната трапеза на Сирни Заговезни, вечерта се извършва ритуала Хамкане. На дълъг конец се връзвало яйце или халва. Децата трябвало да опитат да хванaт с уста яйцето, без да го докосват с ръце. Вярвало се, че само да го допреш със зъби – цяла година ще се радваш на добро здраве.След ритуала конецът се палел и възрастните гадаели по начина, по който гори, каква ще е годината. Ако имало млади за женене в къщата, а конецът припламне – скоро чакали сватба. Ако гори конецът бързо – много жито ще има през годината, ако конецът тлеел – на лошо било. Черупките на яйцето пък хвърляли при кокошките да снасят повече.

На този ден влюбените момци хвърлят в двора на любимата „чавги“ – запалени стрели от дрян, което представлява любовно обяснение. От този ден нататък любовните обяснения и сватбите са забранени до Великден.

Характерно за седмицата след Сирни Заговезни, наричана Тодорова неделя, са кукерските игри, които имат езически произход. Облечени в страшни маски и колан с чанове, те извършват редица обреди за берекет и прогонване на злите сили. Кукерството е езически обичай, един от малкото самобитни и запазени по нашите земи през вековете.

Пречистващата сила на огъня

В неделя се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни.Затова празникът се нарича и Поклади. В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) – това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва злото от къщата.Хората вярват във всемогъщата сила на огъня и чрез него се изгарят злите духове. За здраве и късмет се прескача огъня. Някъде въртят и факли от слама. Смята се, че така се прогонват бълхите.Палят се и се въртят ойлалия (запалено каче с катран), оратници (дърво, разцепено, на което има слама, която се пали) и оруглици ( намазани с катран кош), децата и младежите извършват ритуално очистване на нивите, да донесат голям берекет.

standartnews.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.