В последните дни една дума не слиза от екрана на телевизора и първите страници на вестниците – думата е „спекула“, а основната причина постоянно да я чуваме е вицепремиерът и министър на икономиката Корнелия Нинова. Последната е обявила кръстоносен поход срещу това, което тя нарича „спекула“, и „спекулантите“. Въпреки че всички говорят за нея, изглежда, че на никого не му е много ясно какво точно означава тази дума. Първосигналното значение и това, което се опитва да внуши Нинова, е, че спекула е мръсна дума и означава безскрупулно ограбване на горките хорица от алчни и безсъвестни търговци. Нека обаче се опитаме да погледнем отвъд това елементарно обяснение. Първо малко етимология: думата спекула идва от латинската дума спекулари – „наблюдавам, обследвам“, която пък идва от гръцката скопейн – „гледам, виждам, обмислям“, а тя от още по-старата протоиндоевропейска дума спек – „наблюдавам“, финансовото значение „купувам и продавам с цел печалба от повишаването и спадането на цената на пазара“ се появява през 1774 г. Както се вижда от този кратък етимологичен преглед, в основата на думата стои коренът „наблюдаване, обследване, обмисляне“. Това значение се отнася и за финансовата интерпретация, появила се през 18 век, защото именно внимателно наблюдение и обследване на движението на пазара е нужно, за да може търговецът да реализира печалба от своята дейност. И да, печалба не е мръсна дума. Самата Нинова (както и всички ние) също работи за печалба – това е заплатата, която тя всеки месец получава благодарение на данъците върху доходите, изкарани от хората, занимаващи се с производствена и търговска дейност, които след това тя нарича „спекуланти“ и им праща инспекторите от НАП.
Явно Нинова има свой нов прочит на думата „спекула“. В интервю тя дава пример с магазин, в който олиото е доставено с включен ДЦС на цена от 2,99 лева, а се продава на витрината за 5,99 лв., и заявява: „Тоест, има данни за спекула, което остро осъждам. Да се опитваш да трупаш печалби за ден-два на гърба на хората е просто недопустимо“. Така според новата интерпретация на Нинова „спекула“ означава „да продаваш стока с надценка, по-висока от тази, която министърът на икономиката смята за справедлива“. Разбирам копнежа на другарката Нинова и нейната партия по миналото и желанието й да контролира колкото се може повече в държавата, но последният закон за държавно регулиране на цените бе приет през 1995 г. и отменен през 1999 г. Аз лично се надявам, че никога повече няма да имаме подобен закон. В България има пазарна икономика и цените се образуват свободно от участниците на пазара.
Ако се върнем на горния пример, даден от Нинова, това за колко е било доставено олиото във въпросния магазин и за колко е продадено не е нейна работа. Дали ще го продават за 3, 5,7 или 10 лева, е решение, което съответният търговец има правото сам и свободно да вземе. Ние, клиентите, пък имаме правото да решим на каква цена сме готови да купим дадена стока. Държавата може само да проверява дали цените са надлежно обявени, дали са издадени фактури и да изисква плащането на съответния данък върху реализираната печалба. Разбира се, ако са налице данни за нерегламентирани договорки между търговците за поддържане на цените на предварително и тайно определени нива или за създаване на монопол в съответна област, то това вече е престъпление и държавата има право да се намеси. Но това е друг казус и досега никои не е представил доказателства в тази насока. Говори се единствено и само за борбата с „големите надценки“ и „алчните търговци“. Което реално е само празна риторика и популизъм, тъй като от Комисията за защита на потребителите си признават, че целта на проверките е да се види „дали търговците продават олиото на предварително обявените за потребителите цени“. Държавата и министърът нямат право и не могат да определят цените, на които търговците продават своята стока.
Друг притеснителен аспект от битката на министър Нинова със спекулата е нейното половинчато и едностранчиво третиране на въпроса за ценообразуването. Единственото, на което се обръща внимание, е съотношението между продажната цена и цената, на която е била купена стоката, преди да бъде продадена. И така по принцип се определят цените в пазарната икономика при нормални условия, когато доставните цени са стабилни и предвидими в дългосрочна перспектива. Не е така обаче в случаите, когато настъпят извънредни обстоятелства. Тогава се появява въпросът за това на каква цена ще заредиш новата стока. Този аспект става изключително важен в ситуации, при които пазарът поради някаква причина или набор от причини е силно неспокоен и склонен към резки и непредвидими промени. Като например война, която бушува нетолкова далеч от страната, евентуална енергийна криза, която може да обхване цяла Европа, проблеми с веригите за доставки, неголяма, но все пак налична вероятност за избухване на европейска/световна война. Ха, не само едно, а всичките тези обстоятелства са налице в момента.
Позволете ми да илюстрирам това с един личен опит със „спекулата“ от времето, когато партията на Корнелия Нинова управляваше, Виденов беше премиер и над България надвисваше сянката на хиперинфлацията. Тогава държахме малка каравана в квартал „Октомври“ в Благоевград. Една сутрин отворихме и започнахме да продаваме кафето на нормалната за деня цена (не я помня точно, но нека приемем само за този пример, че е била 50 стотинки). Скоро се чу слух, че в складовете цената на едро на кафето е скочила. Веднага отидох там и се оказа, че е вярно. Това означаваше, че ако продължаваме да продаваме кафето според цената, на която сме го купили (така както Нинова настоява, че трябва да става), когато отидем следващия път да заредим, не само че нямаше да има печалба от вече продаденото кафе, но дори щяхме да сме на загуба. Вдигнахме цената на кафето на 70 стотинки. По обяд се чу, че цената е скочила отново. Нов курс до складовете и… нова цена в нашата каравана – левче. След още няколко такива разходки до снабдителите в късния следобед се предадох и обявих цена от 2 лева. Естествено, всички решиха, че съм луд, и отказаха да пият кафе за 2 лева. От наша гледна точка обаче това беше логично решение – те не купуват кафе, ние не печелим, но което е по-важно – и не губим пари. И чакаме, докато ситуацията се успокои. Резките и бързи промени в цените на стоките правят търговията силно рисково занимание и съответно този повишен риск неизбежно се проявява като повишение на цената, което не мисля, че е несправедливо. За отделния потребител е много лесно да реагира веднага на ценовите промени: много е скъпо – не купуваш или купуваш по-малко; рязко поевтинява – купуваш повечко. Но и в двата случая печлабата или загубата не са огромни суми. За магазините и особено за по-крупните търговски обекти това обаче не е така. При тях времето за реакция е много по-дълго, а залогът многократно по-голям. Рязка промяна в цената може да доведе до загуба на хиляди и милиони левове. И на тези, които злобно биха казали „така им се пада на търговците“, бих искал да напомня, че в тези магазини и обекти работят много хора, които също ще пострадат и може да загубят работата си.
И тук отново се сещам за оригиналното значение на думата спекула – „гледам, виждам, обмислям“. Това което търговците и производители, участници на пазара, в момента правят, е именно това – наблюдават, обмислят и се опитват да разчетат извънредната ситуация. Между другото същото правим и ние, купувачите. Някои от нас „спекулират“ (наблюдават, обмислят) и решават, че паниката, обхванала хората, е повече психологически феномен и не е реална криза в производството на олио. Всички тези хора обаче, които видяхме по новините да щурмуват магазините, също „спекулират“ (наблюдават, обмислят). Те явно са преценили, че цената на олиото още ще се повиши или че ще има недостиг, и затова си струва да се блъскат и бият за бутилка олио. Ако не бяха „спекулантите“ купувачи, нямаше да има „спекуланти“ търговци. В спокойна и предвидима ситуация пазарът се саморегулира и цените се установяват на постоянни нива, които се приемат за справедливи от повечето хора. Затова Нинова и властта като цяло трябва да успокоят, доколкото това е възможно в тази сложна обстановка, хората и да се опитат да намалят излишната психологическа паника, която усложнява и без това нелеката ситуация. А всички ние да се опитаме по-задълбочено да „спекулираме“ в оригиналния смисъл на думата, а именно -внимателно да наблюдаваме и спокойно да обследваме ситуацията и да се помъчим да взимаме по-добрите решения. Нека си пожелаем успех.
Source: Струма; Print Media
