Корубин: В Македония има 70г. антибългарска кампания.

Парадокс е, че в началото на преговорите с ЕС – дата, която очакваме от 30 години, която бележи повратна точка и е нещо забележително в съвременната история, ние имаме антииевропейски протести.

Това заяви в интервю за БГНЕС известният македонски общественик и учен Никица Корубин.

Тези антиевропейски протести месеци наред бяха скрити зад паравана на защитата на идентичността, което всъщност е създаване на антибългарски настроения. Те не са създавани само през последните меци, а, за съжаление, е създаван в обществото в продължение на 60-70 години. Това ни доведе до ситуация маските да паднат, да видим какво точно означава европейската перспектива и как са я разбирали много важни обществени дейци, каза тя.

На въпрос дали македонското общество ще успее да създаде свой Илинден – първия Илинден, който ще бъде само македонски по своята същност и който няма да бъде оспорван като 1903 г. и обременен идеологически като този от 1944 г. (АСНОМ), Корубин заяви, че няма проблем в нито една от споменатите дати.

„Това са важни определящи фактори в онова, което наричаме приемственост в държавността на днешната Република Северна Македония: Илинден от 1903, АСНОМ от 1944 г., независимостта от 8 септември 1991 г. Според мен най-големият празник е 8 септември 1991 г., защото тогава е обявена независимостта на държавата. Ако липсва почитта към нашата държава и чувството за държавна принадлежност, няма да можем да говорим за никаква приемственост нито с Илинден, нито с АСНОМ.“

Основният проблем е, че всички важни дати и всички важни исторически личности в Македония се възприемат изолирани един от друг, а на историята не се гледа като на нещо цялостно.

„За да разберем всички тези празници и тези дати, трябва да знаем кое ни е довело до тях: Какъв е бил контекстът през 1903 г., какво е предизвикало нашите предци да разсъждават по този начин, кое е довело до 1944 г. и какво е довело до 1991 г.? Когато свикнем да гледаме на историята като на нещо цялостно, тогава няма да имаме днешните проблеми.“

Според Корубин, липсата на доверие често пъти ни води до конфликтни ситуации.

„До това води, например, непрекъснатото повтаряне, че някой подценява нашата идентичност. Идентичността не просто е лична категория – тя е много комплексна и никой не може нито да ви я даде, нито да ви я отнеме. Това е вашето собствено съзнание кой сте и какъв сте. Тази липса на доверие ни доведе до състояние на постоянен конфликт с всички съседи – освен с един.“

Историята не е нашето разбиране за това как са се случили нещата, каза магистърът по археология и история на изкуството. Историята е такава, каквато е – ние не можем да я променим, а трябва да я изучаваме. Да я изучаваме, базирана на факти и на реални параметри, да открием истината, за да разберем настоящето

Митът, който трябва да създаде нашето общество и който няма да бъде свързан с конфронтации, исторически противоречия и постоянно себедоказване, е нашият автентичен наратив за това каква е нашата собствена история, подчерта Корубин.

По отношение на призива на еврокомисаря по разширяването Оливер Вархели политиците в страната да започнат да разсъждават по-трезво, Корубин смята, че това е логична реакция, „след като всички станахме свидетели на варварска ситуация и на примитивно поведение не само по време на протестите, но и по време на парламентарното заседание“. „Това беше срам за парламентарната демокрация и като цяло за всички граждани. Посланието на еврокомисаря Вархели и на практика на целия Европейски съюз беше ясно: Ако искате да бъдете член на ЕС – а ние искаме, трябва да се държите зряло и достойно като държава. Поемете отговорност и престанете да обвинявате другите за ситуацията, тъй като това е реалността.“

Ако ние се държим отговорно като партньор, от другата страна ще получим уважение, подчерта Корубин.

Тя подчерта, че преговорите с ЕС започнаха, но как ще продължат и с каква динамика, до голяма степен зависи от управляващите. И без значение, че обществеността у нас смята, че тези антиевропейски прояви са продукт единствено на опозицията, не са продукт само на ВМРО-ДПМНЕ и на Левица, тази атмосфера на антиевропейско настроение се изграждаше много перфидно сред обществените медии и общественото говорене от самите медии, от страна на влиятелни личности, от страна на европейски „анализатори“, от страна на експерти. Създаде се една страшна атмосфера на антиевропейски настроения. Това означава, че обществото трябва радикално да се промени, включително и поведението на самите политически партии.

Корубин е убедена, че България може да помогне на РСМ с опита си по пътя към ЕС и да се поиска помощ от София е напълно логично, тъй като от всички съседи на Македония единствено България е преминала целия процес на преговори, на отваряне на преговорни глави, на реформи в обществото.

„Логично е България да бъде нашият единствен пример, но вместо това ние ще изберем за пример Хърватия или Словения, което не е проблем.“

„Но по време на дебатите около преговорната рамка политиците изпуснаха нещо важно: Независимо с или без Европейския съюз, добросъседските отношения са от ключово значение. А това са нашите съседи. Значи ние трябва да поддържаме с тях добри отношения заради нас самите, а не заради Европейския съюз. В тази връзка искрено се надявам – и самата аз работя в тази посока, както и много наши сънародници, да прстанем с тези безсмислени предразсъдъци спрямо България и да се опитаме като начало да опознаем българското общество, за да можем да изградим нормални отношения на взаимно уважение със съседите. Първият шанс в тази посока е именно началото на преговорите за членство в ЕС и да поискаме помощ от България, защото кой друг би ни предложил такава помощ, ако не нашите първи съседи.“ /БГНЕС

…………

Никица Корубин е бивш депутат от ЛДП, която по-късно става независима и остава част от мнозинството на правителството на СДСМ до края на мандата му през 2020 г. Магистър по археология и история на изкуството, понастоящем с дейности в неправителствения сектор.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.