Изложба на Велко Михайлович – графика и живопис в Музей – галерия „Анел“
В салона на Музей-галерията „Анел“ е открита изложба на големия майстор на съвременната сръбска графика Велко Михайлович. Самият той не е непознат на българската публика. Досега се е представял седем пъти с графики – дълбок печат, в Самоковска галерия „Захари Зограф“, в Софийска градска художествена галерия с циклите, посветени на дългогодишното му пребиваване в Света Гора, специално манастирите Хилендар и Зограф, а неговият цикъл „Ангелите от Жичката епархия“, бе видян в Галерия „Академия“ в София през 2011 г.
Тази поредна негова изложба в Музей-галерия „Анел“ (19 септември – 9 октомври) обхваща близо 30 години от живота му в няколко графични цикли „Петрова църква“, Жича“, „Свети Василий на морето“, както и живописни цикли: „Съзвездия“, „Тесла“, „Студентски парк – съновидения“ и „Студентски търг – четирите сезона“.
Избирайки творбите в ателието му и познавайки неговия начин на живот и работа, в едно от интервюта, което взех сред дима от любимите му пури в неговия дом-ателие, го попитах какво го бе довело до цикъла „Съзвездия“. Той се състоеше от черни квадрати, окачени по белите стени на къщата, в които като видения се виждаха отделни съзвездия. Ефектът бе направо стъписващ. И не само защото никой досега от многобройните му почитатели не бяха го виждали в такава светлина, но и защото тези малки, напомнящи черните дупки в Космоса, картини бяха направени от продължително обработвана с восък и черен туш бяла хартия, докато тя добие този антрацитно черен фон, на който цветните и бели, фосфоресциращи в тъмното бликове напомняха Сътворението. Естествено, намачканата хартиена основа предлагаше в зависимост от падащата върху нея светлина неочаквани фактурни решения, които активираха дискретните цветни нюанси, изплуващи като воал от дълбините на картината. Къде бе видял тази предвечна мистика Веля и какво искаше да ни каже? Както винаги, неговият отговор бе лаконичен:
– Вдигнете главите си от обувките и погледнете звездното небе, когато сте извън града.
– Бих ли видяла тогава предвечния Бог? – го запитах.
– Не знам, но сигурно, ако по-често вдигаме взор нагоре, ще се убиваме по-малко.“
Днес тези думи звучат не само провиденциално. Любителите на изкуството могат да разчетат посланието му, както в представения цикъл „Съзвездия“, така и в останалите цикли „Тесла“ и особено в посветените на светогорските и балкански манастири. Те ме връщат и далече назад през вековете, към старобългарския книжовник Йоан Екзарх в „Шестоднева“, на който четем:
„Докато всички животни гледат надолу, Той (Бог), създал тялото на човека така, че да може да гледа и нагоре, и надолу, Той го е създал да се движи по земята, но с очите си и с разума си да се стреми към небето. Затова (човекът) е наречен антропос“.
Оттук дойде и заглавието на изложбата „Гледай нагоре“, защото, смея да твърдя, че личният прочит на Веля Михалович на православната духовност е не само поетичен. Той се отличава с изострено чувство за реинтерпретация на изронените от времето фрески и заглъхналите храмови пространства, потапящи ни в мистиката и мъдростта на миналото. И още нещо съществено. Той се опитва и те кара да забравиш, поне за миг, жестокостите на днешния свят и да усетиш светлината на духовното, с надежда, че това би могло да бъде нашето бъдеще.
Веля Михайлович обича тишината, затова е намерил нейния космичен еквивалент в космическия цикъл „Съзвездия“, но е и разтревожен от оцеляването ѝ в другия цикъл „Тесла“. Това са картини с дискове, емблеми доскоро на скоростно развиващите се технологии – вкарващи ни в заглушаващия шум на информацията.
В сблъсъка между Стария и Новия свят ще забележат ли зрителите, че в една от графиките, на оцветения в червено, като стените на църквата в цикъла „Жича“, се откроява в черно силуетът на една от монахините, биеща клепалото за вечерня, или че на друга графика е кацнало перце чисто като сняг? Ще се запита ли някой дали не е паднало от някой от ангелите в църквата?
В едни от най-големите цикли „Ангелите от Жичката епархия“, за която Веля Михайлович обиколи 38 манастира, за да създаде своите 60 графики, на една от тях ангелът е на стената на входните двери на манастира, а над него бдят Небесните престоли.
Тази изложба дава възможност и да се разкрият особеностите на неговия стил, умението да предаде атмосферата на недоизказаност, на тайнственост, които се подсилват от мъждукащата светлина, идваща от тесните прозорци на храма, превръщайки фреските в обхванати от полутонове сцени. Така илюзията за Небесната и Земна църква в олющените фрески от цикъла „Петрова църква“ издават усещането за взаимното оглеждане на Небето и Земята. Т.е. напомня, че храмът е стълбицата на Яков, която води от света на видимото към невидимото.
Всепризнат майстор на дълбокия печат (конкретно на акватинтата), на улавянето на природните и духовни състояния в графиката, този път Веля Михайлович ни се разкрива и като фин живописец с 12-те картини, посветени на Студентски парк, с неговата ограда в стил късен сецесион, хванат в различни части от деня и годишни сезони.
Самият той живее срещу парка и имайки възможност да го наблюдава и съпреживява денонощно, ни предлага своя живописен прочит на това емблематично място на Белград, с явяващите се представи за него, идващи в съня му, двойникът на всяка душа, с радостите и тъгата през различните сезони. Особено привлекателни са нощните интерпретации на парка, с неговата персонална мистика, които те вкарват в далечния свят на мита, в битките за добро и зло – огледалото на реалния живот и на всеки от нас.
Изкуството на родения през 1948 г. Веля Михайлович е особено ценно и с още нещо – ограничения тираж на неговите гравюри – не повече от десет отпечатъка, а някои от циклите са само в пет екземпляра. Така че любителите на графичното изкуство у нас ще могат да се докоснат до последните отпечатъци от неговите серии и така ще отнесат част от магнетично привлекателния свят на духовността, пресъздаден от художника, с една дума – окрилени и гледащи нагоре. Всъщност, не е ли това истинското призвание на изкуството?!…
Аксиния Джурова
