Велизар ЕНЧЕВ
„Откриването на българския клуб „Цар Борис III“ в Охрид е провокация, която е в ущърб на българската общност в РСМ, в момент, когато отваряме дебат за промяна на конституцията ни“, заяви външният министър на Република Северна Македония Буяр Османи…
Странен човек е Буяр Османи. Когато трябва да реагира на хроничните антибългарски изстъпления в неговата държава, той или си затваря очите, или излиза с размита позиция, в която Скопие винаги е невинната страна, а София е виновна по презумпция.
За македонския дипломат №1 името на охридския клуб е провокация в неудобен момент за управляващите, защото опозиционната ВМРО-ДПМНЕ ще има нов аргумент, за да отхвърли конституционни промени, позволяващи вписването на българите в основния закон на страната.
Османи обаче удобно забравя, че охридското сдружение на македонските българи „Цар Борис III“ напълно законно е вписано в Централния регистър на РС Македония през ноември 2021 г., съгласно Закона за сдруженията и фондациите.
При това името на сдружението е избрано не от българската държава, а от граждани на РСМ, получили български паспорти, след като са декларирали (устно и документално) българските си корени.
Защо българите в Охрид избраха точно името на Борис III за свой патрон?
Това е големият въпрос, който албанецът Османи и македонските му коалиционни партньори избягват да коментират. Избягват, защото трябва да признаят горчива за тях истина: на 19 април 1941 г. българската армия влиза във Вардарска Македония със статут на окупационна сила, но е посрещната от населението като освободителка. За което свидетелстват безчет фотографии и стотици метри филмова лента, запечатали неописуемия възторг на ликуващи македонски българи, обсипали с цветя войниците на Царство България.
Защо ли през есента на 1919-а, когато сръбската войска влиза във Вардарска Македония и крал Александър Караджорджевич обявява българите за „южни сърби“, нито един човек в Скопие, Охрид и Битоля не посреща с цветя сръбските окупационни части?
Отговорът е прост – защото и до 1919-а, и през 1941-ва, след 20-годишната сръбска окупация и асимилация, 90 процента от християнското население в тези земи е чисто българско.
Османи патетично възкликва, че някой волно или неволно съсипвал имиджа на българската общност пред гражданите на Северна Македония и пред международната общност…
Имиджът на македонизма го видяхме на футболната среща между националните отбори на двете страни и на протеста в Охрид. И на двете прояви тълпата неистово скандираше „Цигани“, „Фашисти“, „Татари“ по адрес на българите…
Да, името „Борис III“ на нашия клуб в Охрид е провокация. Но провокация срещу сътворения в Белград антибългарски македонизъм, който след 1945-а физически унищожи българския елит и вече 70 години се опитва да заличи българската историческа памет във Вардарска Македония.
Всъщност точно Османи ни дължи отговор заради сътворена от самия него провокация. На 16 септември той даде интервю за скопската телевизия СИТЕЛ, в което призна, че „спорните исторически въпроси между София и Скопие са останали извън Пътната карта за присъединяване на РС Македония към ЕС“…
Османи открито ни се подиграва, изричайки и това: „Изходът от преговорите с България приключи с 3 на 1 за нас. Ние запазихме езика, не редактираме историята си и стартираме преговори за членство в ЕС…“
С това откровение първият македонски дипломат недипломатично ни казва: С помощта на френския президент ние ви измамихме и няма да изпълним обещанието да не присвояваме българската история!
Затова, ако някой трябва да се извинява за провокация, това е Буяр Османи, а не България.
