/КРОСС/ Над 10 хиляди декара гори пострадаха при пожара в Родопите. Борбата с пламъците е изтощителна за всички. Огънят, неговите сила и посока се следят непрекъснато. Междувременно идва сигнал за възникнали нови огнища в гръцката част на Родопите, които бавно пълзят по южните склонове на планината към граничната линия.
Тази част на планината не е толкова висока, но придвижването на хора и техника е мъчително предизвикателство. Добре, че багерът, ангажиран от горските служители в района, донякъде е разширил иначе тесните планински пътеки.
На самата държавна граница погледът се простира километри на юг. Ясно се виждат и най-новите огнища, които си проправят път през сухата гора. „Това е пак низов пожар, дъбови насаждения. Доста голям е фронтът тук. Затова по протежение на цялата граница са разположени екипи с противопожарни автомобили. Целта ни е да не допуснем да влезе на наша територия. Изключително опасно е. Листата и мъртвата горска постилка са прекалено много и са изсъхнали, заради липсата на стопански значими валежи. Плюс това, тук са южни склонове, виждате температурата колко рязко се повиши само за час“, казва той.
С напредването на деня димът сред дърветата става все по-забележим. Гърците усещат надвисналата опасност и пускат в борбата с огъня два самолета. Машините хвърлят по 16 тона вода при всеки заход.
На наша територия усилията са насочени в разчистването на достатъчно широка просека, за да се пресече пътят на пламъците. Освен багера, по граничната линия работят десетки пожарникари, горски, военни и доброволци. От хасковския 31 механизиран батальон в района помагат 30 души. „Шумата отделя много въглероден диоксид, налага се понякога да се поставят противогази, за да можем да дишаме свободно и леко. Всички държавни служби, както и местното население, се включват в гасенето и може би затова успяхме да го овладеем. Всички имат желание да се справим, защото гората достига на метри от населените места“, споделя кап. Михаил Костадинов от 31 механизиран батальон – Хасково.
След 10 дни упорита борба с огъня, селата в подножието на връх Вейката са спасени. На наша територия догарят отделни огнища, които се наблюдават и контролират. Над 10 хиляди декара горски масиви са пострадали при пожара, определен като най-мащабния за последното десетилетие в Родопите. Горските специалисти са притеснени най-вече за широколистната гора.
Иглолистните дървета са по-уязвими при върхови пожари, когато огънят изгаря короната. В района обаче до такъв не се е стигнало и затова щетите са по-малки и възстановими. „Опасността от върхов пожар е преминала. Ето, първите 1-2 метра са обгорели, но това не е проблем за дървото. Ще има нормален растеж“, категоричен е Здравко Бакалов.
Докато българските лесовъди оценяват щетите след огнената стихия, в съседна Гърция търсят причината за огъня. Според техни медии версиите са различни, но всички са свързани с човешка намеса.
В най-южната част на България сушата продължава. В района не е валяло близо 3 месеца. Всички очакват с нетърпение напоителни есенни дъждове, които да ликвидират опасността от нови пожари.
