77% от българите подкрепят етикетирането на всички хранителни продукти с техния климатичен отпечатък, за да могат хората да направят по-устойчив избор при пазаруване на хранителни стоки.
Това показват резултатите от най-новото годишно Проучване на климата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), проведено през август и публикувано днес, съобщава БТА. Сред страните от ЕС делът на отговорилите по подобен начин е по-висок в Румъния (82%), а по-нисък – в Унгария (72%).
Същевременно, 71% от сънародниците ни биха платили по-скъпа храна, произведена на местно ниво и по-устойчив начин. Мнозинството от анкетираните, независимо от дохода им, са изразили готовност да плащат повече за храна, като отговорилите по този начин са 68 процента от хората със средни доходи, и 75 процента от тези с по-високи доходи.
Намаляването на консумацията на месо и млечни продукти би било друг ефективен начин за ограничаване на емисиите на парникови газове. Малко българи (39%) обаче биха подкрепили ограничаването на количеството месо и млечни продукти, които могат да купуват, за да се предотврати изменението на климата.
Мнозинството от българите, участвали в изследването (56%, с 16 процентни пункта под средното за ЕС), са убедени, че собственото им поведение може да повлияе на разрешаването на извънредната климатична ситуация. 61% от жените и 66% от младите респонденти са отговорили по подобен начин, в сравнение с 51 на сто от мъжете и 42% при хората над 65 години.
83% от сънародниците ни на възраст между 20 и 29 години споделят мнението, че въздействието върху климата, което работодателите оказват вследствие от икономическите си дейности, е важен фактор при търсенето на работа. За 31 на сто климатичната неутралност на бизнеса се явява основен приоритет при избора на работно място.
За повечето от анкетираните правителството има роля в насърчаването на промяната на индивидуалното поведение, за да се минимализира отделянето на вредни емисии.
Мнозинството от българите (69%) като цяло подкрепят по-строги правителствени мерки за справяне с климатичните промени, налагащи промяна в поведението на хората, а 75% от анкетираните под 30-годишна възраст също биха приветствали подобни стъпки.
