Социалните медии са мястото, където проектираме версия на себе си.
Как обаче да лавираме между буйния си нрав в личния живот и корпоративната си идентичност при позиционирането си в LinkedIn – мрежата, известна като „Facebook за костюмари“.
С 900 милиона професионалисти в света, регистрирали своите автобиографии, кариерни постижения и професионални награди на сайта, LinkedIn се превърна в ценен ресурс за хедхънтърите и по-скромните отдели за човешки ресурси.
През последните три години обаче, този някога стабилен билборд на полираната комуникация на корпоративната общност претърпя рязка промяна в тона.
Много публикации станаха много по-лични, включвайки емоционалните предистории на своите автори, свързани с детството им (разбира се) и признания за провали и слабости.
Това със сигурност е далеч от любимия на много корпоративни играчи твърд подход – и не всеки е доволен. Критиците казват, че тези публикации са по-подходящи за уикенд фийда на Facebook или за трескавия стил на Twitter.
Какво предизвика тази промяна?
Дан Келсъл, съосновател на базираната в Манчестър маркетинг компания Offended, смята, че скучната корпоративна комуникация е сред „виновниците“, пише BBC.
Неговата компания обаче е специализирана в герила маркетинга, така че не е трудно да възприемем стила му на позициониране в костюмарския LinkedIn – Келсъл преобръща света на корпоративните съобщения и излъсканото брандиране с главата надолу.
Някога той е работил като копирайтър за фирма за данъчен софтуер, пишейки „едни от най-скучните неща“ в живота си, което му е дало урок какво привлича читателите.
„Потребителите все по-малко се доверяват на големите марки. Хората са уморени от скучния маркетинг“, казва Келсъл, цитиран от BBC.
„Трябва да умееш да говориш като публиката си и да бъдеш свързан с нея. В LinkedIn съм от седем години и имам 66 000 последователи. Това е наистина ангажирана аудитория“, добавя Келсъл.
Пари Хедрик, основател на Crackle – компания в сферата на връзките с обществеността – казва, че всичките му клиенти са привлечени чрез запознанства в LinkedIn. Там последователите му научават за бедното му детство и живота на собствените му деца.
Това обаче не е по вкуса на всеки. Потребител на LinkedIn отговоря на откровенията му с: „Хубава история. Не ѝ е мястото в LinkedIn.“
Хедрик не е съгласен. „Родителите ни не са ни чели прессъобщения преди лягане, те са ни чели истории“, казва той. Така подхожда и към работата си. „Личният елемент поражда доверие“, допълва Хедрик, който е язвителен към усилията на компаниите да оформят по най-лъскавия начин страниците си в LinkedIn.
Той възприема личните си изявления като „част от по-широко отклонение от корпоративния тон“.
На въпроса дали би посъветвал някой да разголи душата си в LinkedIn Дъглас Роуд, който ръководи гиганта за набиране на персонал Page Group в Обединеното кралство и Ирландия, няма еднозначен отговор: „Това е индивидуален избор. Вие се представяте там, за да може бъдещ работодател да ви забележи. Опитвате се да постигнете баланс и искате да звучите човешки, а не автоматизирано.“
Други експерти са по-скептични. Том Скинър от лондонската маркетингова агенция Go Up се опасява, че новият емоционален тон на LinkedIn е просто симптом на културата на знаменитостите и „общество, което следва хора, които могат да се саморекламират“.
Дан Рот, редакционен директор в LinkedIn в централата на компанията в Силициевата долина, казва, че LinkedIn не насърчава повече лични публикации
„Използваме алгоритми, за да определим правилното съдържание за потребителите, но не насочваме хората в една посока.“
Той приписва на пандемията промяната в нагласите. По думите му хората са установили, че получават забележителна обратна връзка, когато говорят откровено за неща като психичното си здраве например. Рот казва, че предимството на LinkedIn е, че потребителите на платформата могат да бъдат идентифицирани за разлика от анонимните акаунти в Twitter. Но въпреки този публичен профил много хора не осъзнават колко ужасяващи могат да бъдат техните истории.
Брейдън Уолейк използва LinkedIn, когато съкращава двама служители от своята компания в Охайо през август 2022 г., споделяйки колко зле се е чувствал, вземайки това решение. Той дори украсява публикацията със сълзливо селфи.
Първият отговор на поста му е една дума. „Мъпет.“
Освен това той е възнаграден с онлайн титлата „Плачещият изпълнителен директор“ и се превръща в символ на това, което експертът по поведенчески прозрения Хелън Джамбунатан нарича „LinkedIn подлизурство“.
Тя добавя, че алгоритмите на LinkedIn възнаграждават публикации, които провокират ангажираност, и че платформата става пространство за все по-лични излияния, отдалечавайки се от темите, свързани с индустрията за набиране на персонал.
Тази тенденция обаче в крайна сметка идва от върха. Изследователската група Kekst CNC анализира LinkedIn профилите на главни изпълнителни директори в Обединеното кралство, САЩ, Германия и Швеция, откривайки, че 77% от тях публикуват лично съдържание.
Дан Келсъл от Offended казва, че не се страхува от критиките към този неформален и нов за LinkedIn тон. „Понякога имате нужда от недоброжелатели толкова, колкото и от фенове.“
