„Не изглеждаш така на живо“.
Повечето потребители с профили в социалните мрежи, които често или винаги използват филтри, най-вероятно са чували поне веднъж това изречение.
Проблемът с манипулираните снимки към постове съществува отдавна, но технологията започва да се прилага все повече и върху видеоклипове, а това повдига въпроса трябва ли властите да се намесят, пише в анализ по темата BBC.
Кристъл Бергер е млада майка от Индиана, която настоява, че „не променя драстично чертите си“, когато публикува снимки и видеоклипове в Instagram, TikTok и Facebook, използвайки филтри.
„Всъщност просто си придавам дигитално перфектния грим и осветление“, обяснява тя решението си да се абонира за приложение, наречено FaceTune, което е изтеглено повече от 200 милиона пъти по цял свят.
Приложението позволява на потребителите да правят фини промени на лицето си, като например изглаждане на бръчки или пък напълно да променят външния си вид. Те могат да променят формата и размера на очите си или дори да придадат различна форма на носа си.
Първоначално FaceTune работи само със снимки, но преди две години пусна версия за кратки селфи видеоклипове, чиято ефективност оттогава все повече расте, отбелязва BBC.
Междувременно друго популярно приложение, което позволява на потребителите да променят снимките си в социалните мрежи – Perfect365, се готви да пусне своя видео версия по-късно тази година.
FaceTune е собственост на израелската фирма Lightricks и преди две години компанията е оценена на 1,8 млрд. долара (1,4 млрд. паунда).
Основателят на Lightricks Зеев Фарбман казва, че „основното в играта“ е приложението да работи възможно най-лесно. „Искате да дадете на хората 80% от мощта с 20% от сложността на професионалния софтуер. Това е играта, която целим.“
Според критиците обаче, подобни инструменти крият рискове, тъй като насърчават нереалистична представа за красотата, която може да бъде опасна, особено за деца и младежи. Например, според проучване на марката за грижа за кожата Dove от 2021 г. 80% от тийнейджърките са заявили, че до 13-годишна възраст са променили външния си вид на онлайн снимка.
До момента въпросът за забрана на технологиите не повдиган, но все повече се предприемат стъпки към това инфлуенсърите в социалните мрежи да признават, когато са променили физическия си образ.
През 2021 г. Норвегия въведе закон, който изисква рекламодателите и инфлуенсърите да посочват дали дадена снимка е била ретуширана. Сега Франция е в процес на въвеждане на същото изискване, но освен за снимки, то ще се прилага и за видеоклипове.
Междувременно Обединеното кралство вече разглежда същия въпрос, тъй като правителственият законопроект за онлайн безопасност продължава да си проправя път през парламента. Все още обаче не е ясно дали ще бъде насочен само към рекламите или и към инфлуенсърите.
„Правителството осъзнава заплахата, която може да представлява цифрово манипулираното съдържание и се отнася много сериозно към този въпрос.“, заяви говорител на Министерството на науката, иновациите и технологиите.
Депутатът от Консервативната партия Люк Евънс отдавна води кампания рекламодателите и инфлуенсърите да признават, когато са променили дадено изображение в социалните медии. Той иска новият закон „да съдържа бъдеща регулация“, така че да изисква същото признание и за променени видеоклипове, както и за всякакви други технологични разработки.
„Наложително е да имаме по-широка информираност и по-голяма прозрачност по отношение на тези технологии. За мен това е въпрос на честност.“, обяснява той.
Отговорът на Фарбман от Lightricks е, че макар „този разговор винаги да е съществувал, с течение на времето приемането на тези инструменти просто расте“.
Той добавя, че това е въпрос на свобода на словото. „Странно е как една компания ще реши да ограничи свободата на изразяване на своите потребители поради естетическа или етична чувствителност.“
Шон Мао, главен изпълнителен директор на базираната в Сан Франциско компания Perfect365, призовава хората да използват нейното приложение „по безопасен и етичен начин“.
„Насърчаваме хората да използват приложението, за да изразяват своята креативност, а не да го използват със злонамерени намерения да заблуждават другите или да представят себе си в невярна светлина.“, обяснява той.
Психологът Стюарт Дъф, съдружник в британската практика Pearn Kandola, казва, че влиятелните личности в социалните медии винаги ще се изкушават да използват трикове, за да подобрят онлайн външния си вид – защото да изглеждаш добре продава.
„Физическата привлекателност има много силно, но често несъзнателно влияние върху решенията ни, когато става въпрос за закупуване на продукти и услуги от други хора“, допълва той.
„Когато ни питат какво е най-важно, ние съзнателно омаловажаваме външния вид и изтъкваме качества като интелигентност, ценности и личност, но психологическите изследвания постоянно разкриват силна положителна връзка между привлекателността на даден човек и способността му да продава.“
Брандън Б. е инфлуенсър с 5,6 милиона абонати в YouTube. Според него, приложенията за манипулиране на снимки и видео трябва да се разглеждат в положителна светлина. „Радвам се, че тези приложения съществуват, защото смятам, че има много хора, които не изглеждат достатъчно атрактивно, за да се представят добре в социалните мрежи и в резултат може да се почувстват изоставени. Тези инструменти им помагат.“, категоричен е Брандън.
На противоположното мнение обаче е д-р Шира Браун от спешното отделение на болница „Южна Ниагара“ в Онтарио. „Ежедневно в нашите отделения виждаме последиците за психичното здраве от социалните медии, като тревожност, мисли за самоубийство и депресия.“, допълва д-р Браун.