В подземията на една внушителна сграда близо до исландската столица Рейкявик се случва нещо много интересно. Усвършестван робот бавно разбърква охладена човешка кръв от хора от цял свят. След това от нея се извличат ДНК-проби и се подават към технология с изкуствен интелект, която секвенира частици и ги изследва, за да стигне до важни изводи за всеки един.
Събраните по този начин данни могат да се използват за много неща, пише BBC. Досега на тях разчиташе предимно медицината със следните цели – изследване за предразположеност към определен тип болести – алцхаймер, шизофрения, сърдечни и редица други заболявания. Просто казано, тук се търси метод, по който да се определи доколко тази податливост се дължи на гена на всеки човек. И се правят съответните прогнози – еди-какъв си брой хора е твърде вероятно да се разболеят заради определи закономерности, извлечени от гена и произхода им.
Прочуванията обаче са доста напреднали. Вече не се изследва само рискът от определени болести, а дори и поведението и житейските избори на човека в контекста на специфични характеристики за гена му, извлечени чрез тази технология. Това означава, че специалистите смятат, че до голяма степен могат да прогнозират как ще реагира обектът на изследване в различни житейски ситуации.
Ясно е, че по този начин проучванията навлизат в доста интимна човешка сфера. Но пък от друга страна се повдига въпросът дали нашите действия са плод на собствената ни воля, или просто са предопределени от фактори, извън нашия контрол.
Всеизвестно е, че средата и начинът на отглеждане са ключови за формиране на личността в по-късен етап от човешкия живот. Т.е. отношението към различни аспекти от живота и съответно реакциите. Но средата не е единственият фактор.
„Ако разгледате човека като вид, ще стигнете до извода, че ние сме възникнали на база информация в нашия геном и чак след това идва въздействието на околната среда“, казва Кари Стефансон, исландски учен и един от основателите на компанията deCODE genetics, които се занимават с тези проучвания.
Невролог и философ, Стефансон все повече вярва, че човешкото поведение се определя от сложната смесица от ДНК, наследен от родителите плюс генетичните мутации, придобити впоследствие.
Не е задължително човек да осъзнава всичко това. Все пак не е обичайно всяка ежедневна ситуация или реакция да бъде обяснявана с генома.
Ето няколко примера. Генетичното наследство донякъде определя чувствителността на вкусовите рецептори. Любителите на кафе по-лесно приемат горчивината. Тези, които обичат чай, пък са по-чувствителни към нея. Пак като наследство може да се придобие любовта или непоносимостта към определени дейности. Например – към спортуването или към избора на спорт – отборен или индивидуален.
Проучванията стигат до там, че се опитват да определят и кое хоби е подходящо за съответния човек
Преди 15 години във Великобритания се прави изследване сред 2000 пълнолетни. Учените стигат до извода, че съществува нещо като „хоби-ген“. Оказва се, че предците на повечето любители градинари са били… любители градинари. А колекционерите на марки често идват от семейства на колекционери на марки.
На базата на тези изводи някои хора започват да откриват в зрялата си възраст, че много харесват да правят това, което са правили бабите и дядовците им. И тук не става дума за навици, придобити от наблюдение на по-възрастните. Често пъти тези хора не са срещали предците си или не ги помнят.
Стефансон дори твърди, че неговият екип е открил следната зависимост – ако човек притежава определен генен вариант, той със сигурност ще харесва кръстословици. И обратното, разбира се.
Да речем, че човек се подложи на такова изследване. За какво би му послужила тази информация?
Едва ли са много хората, които искат геномно проучване да определи житейския им път. Къде е тръпката в това компютър да ти каже какво да правиш със себе си, за да си най-доволен и успешен?
Оказва се, че не е толкова просто. От години науката се опитва да обясни причините за „гения“ и корените на таланта. Или защо на едни хора им се отдава много по-добре извършването на определена дейност, отколкото на други. Помните ли примера с кръстословиците? Е, тук е същото. Човек може и да е предразположен към успех в спорт, изкуство или технологии. Но генетиката не е всичко и това далеч не означава, че е задължително да работи и да се развива в тази сфера. Ти може и да си добър в решаването на кръстословици, но преди това трябва да се научиш да четеш и да пишеш, а освен това са необходими и упражнения с конкретната дейност.
Дали човек е склонен към упоритост, усъвършенстване и преследване на целите си също са качества, които учените отдават в някаква степен на генома.
Професорът по психиатрия Даниел Дик, автор на книгата „Кодът на детето“, казва, че измеренията на личността като импулсивност, креативност, отношение към заобикалящата среда и хора са донякъде определени от гентични компоненти.
„Гените влияят върху начина, по който се формират мозъците ни, което влияе върху начина на мислене и взаимодействаме със света. Някои хора имат мозъци, по-склонни да търсят вълнуващи или нови преживявания, по-склонни да поемат рискове или са привлечени от по-непосредствени награди“, обяснява той.
Естествено, в житейски аспект невинаги е добре да си авантюристично настроен. Такива хора по-често са склонни към развиване на различен тип зависимости, например хазартна. Стефансон пък твърди, че хората с генетика, предполагаща добре развито творческо мислене, са в по-голям риск да се разболеят от шизофрения.
Генът може и да е важен, но не по-малко важна е средата
От нея всъщност зависи дали заложени в човека положителни или отрицателни черти ще вземат връх. Например ако човек, склонен към напълняване, живее в среда, в която вредната храна е предпочитана, то той почти сигурно ще тръгне по този път и ще си създаде здравословни проблеми.
Ако обаче средата не е такава, то е твърде вероятно човекът да успее да се пребори или контролира „лошото наследство“ към напълняване.
Контролират ли гените любовта?
Този въпрос е неизбежен след всичко казано дотук. Някой учени са убедени, че хората си избират партньор на база генетика. Често път обвързването е с човек със сходни физически качества – цвят очите, на косата, ръст и т.н.
Изборът на партньор обаче е само първата стъпка. Специалистите казват, че поддържането на успешна връзка се справят по-добре хората от здрави семейства. Или ако родителите са разведени, е по-вероятно децата да направят същото. Тук е изследвано въздействието на един определен хормон – окситоцин. Учените обясняват, че той е свързан е емоционалното обвързване, т.е. с чувството за удовлетвореност и задоволство от близките отношения с друг човек.
Смята се, че когато единият от партньорите има генен вариант, повищаващ активността на окситоцина, той по-лесно възприема ползите от връзката и е по-малко склонен към раздяла. Така учените стигат до извода, че геномът може да предопредели способността за поддържане на дългосрочна връзка.
Генетичните изследвания могат да бъдат използвани в търсене на редица отговори на важни въпроси в човешкия живот. Това важи както в медицински, така и в социален аспект. Така че когато следващия път се запитате защо един човек толкова много прилича в действията си на майка си или баща си, отговорът е – защото е неизбежно.
