Виолета Станиславова не е от поетесите с провъзгласено на всеослушание Его в нашата литература. Като под „Его“ нямам предвид патологичното, болното себевъзприятие на Аз-а, а нормалното, здравословното усещане за него. Тъй и е поставила тя като мото към новата си стихосбирка „Души самотни скитници в безкрая“ (2022) думите (нейни думи): „Аз съм нещо, което се превръща в друго нещо. Всичко е едно протичане от нещо в нещо.“
Така Виолета Станиславова развива един от най-древните мотиви, може би и най-древния сред древните, стар навярно колкото живота и основополагащ митологиите и легендите на човечеството – мотива за метаморфозите, за превръщането на нещо в друго нещо… Само че преображение, когато „нещото“ не преминава в друга форма, а в друго състояние или… измерение на себе си. Затова тя го назовава „протичане от нещо в нещо“…
Чак да не повярваш… Поетите разбулват по свои пътища потайностите на квантовата физика, достигайки до оная точка на съществуване на материята, където няма форми, а всичко е едно и единно, преливайки едно в друго, ако и да остава самостойно, само по себе си!
Националният литературен салон „Старинният файтон“ организира премиера на стихосбирката на Виолета Станиславова „Души самотни скитници в безкрая“, излязла в края на миналата година. Тя ще бъде представена от д-р Елена Алекова, художествен ръководител на Файтона. Във вечерта ще участват поетесата Петя Цолова и белетристът Банко П. Банков. Премиерата ще се състои на 27 юни от 18 ч. в къщата музей „Димитър Благоев-Дядото“ в столицата (ул. „Лайош Кошут“ 34).
Автор-Елена ХРИСТОВА
