Инициативата за празнуването на Ден на детето, като международен празник идва от Световната конференция по въпросите на детското здраве, проведена през 1925 г. в Женева (Швейцария). Тя е подета в някои страни по света, сред които – отначало в САЩ, а от 1927 г. – и България – на 8 май, той се чества под патронажа на княгиня Евдокия; по-късно е по този на съпругата на Борис III.
Вече като международен празник, учреден през 1949-1950 г. в Москва, на 1 юни започва да се отбелязва Международен ден за защита на децата, с което име е възприет и официално в СССР и страните от Социалистическия блок, както и в някои други страни по света под тяхно влияние. На тази дата той е възприет основно от тях и остава на нея и след падането на комунистическите режими в тези страни. Наред с наблягането на различни увеселения и ваканции, на празника се придава и силна политическа окраска.
По целия свят Денят на детето започва да се чества, след като на 14 декември 1954 г. ООН и ЮНЕСКО обявяват 20 ноември за Световен ден на децата, въпреки че самата дата не е повсеместно възприета, а в различните страни по света е определена, според местните условия и традиции. Съдържанието и смисълът на празника навсякъде са сходни – това е ден, посветен на усилията да се постигне щастие за всички деца.
