Гръцкият писател Плутарх задал следния въпрос: Ако дъските на кораб се подменят с течение на времето поради износване, докато не остане нищо от оригиналните, това все още ли е същият кораб?
Имало едно време — поне според древногръцкия писател Плутарх — велик герой на име Тезей, който отплавал от Атина, Гърция, за остров Крит. Там убил митичния Минотавър, а след това отплавал обратно, за да управлява Атина.
Дървеният кораб, на който Тезей плавал, според Плутарх, трябвало да се превърне в национално съкровище и той поставил мисловен експеримент, който очаровал философите от онова време: Ако поправите кораба на Тезей дъска по дъска, така че да не останат оригиналните дъски, все още ли е същият кораб?
„Хората, които са плавали с кораба, биха казали: „Да, това е същият кораб! Ние плаваме от години и просто продължаваме да го поправяме“, каза Майкъл Реа, директор на Центъра за философия на религията в университета Нотр Дам.
„Но представите си колекционер, който иска да постави оригиналния кораб в музея“, каза Риа пред Live Science. „Той би отишъл да събира всички оригинални дъски, да ги възстанови и чак тогава би казал: „Имам кораба на Тезей!“ И така, въпросът е кой е истинският кораб?“
Вариации на мисловния експеримент с кораба на Тезей се появяват навсякъде. В „Уандавижън“ на Марвел, Вижън се сблъсква с подобен казус и трябва да разбере кой е истинският Вижън. В „Доброто място“ Чиди Анагони живее стотици отделни животи и трябва да се изправи срещу това кое е неговото истинско аз. В друга интерпретация е дали брадвата на Джордж Вашингтон все още се счита неговата, ако и дръжката, и главата на брадвата са сменени.
„На пръв поглед изглежда като по-скоро глупав въпрос, но можете да научите много, докато обмисляте тези въпроси наистина внимателно.“
Мисловният експеримент с кораба на Тезей повдига въпроси около материалния аспект на обектите: Дали корабът е само сборът от дъските си или част от него е и историята на плаването, или и двете едновременно? Възможно ли е изобщо да се каже, че съществуват предмети съставени от други предмети?
За да отговорят на тези въпроси, философите трябва да се справят с главоблъсканици, като например дали две неща могат да заемат едно и също място по едно и също време, как частите се отнасят към едно цяло и какво мислят за природата на времето.
Един от отговорите е да се каже, че само дъските са реални и корабът „е само фаза“. Доведен до логическата си крайност, този отговор води до нихилизъм, като предполага, че съществуват само фундаментални частици, а обектите, съставени от множество части, са само илюзия.
Но може би корабите наистина съществуват. Ако е така, възможно ли е те да се определят от техните части. В този случай „уредникът на музея би бил прав“. Ако предметите могат да запазят целостта си след подмяната на части – нашите клетки, например, постоянно умират и се сменят – тогава може би корабът в морето може да се възприеме за истинския кораб.
Или може би през цялото време е имало два кораба, които понякога са споделяли едно и също местоположение. В този случай Реа поясни: „Думите „корабът на Тезей“ са двусмислени и затова може да има объркване.“
Ако два обекта могат да бъдат на едно и също място по едно и също време, това отваря съвсем ново поле за размишление – пространствено-времеви въпроси.
Може би корабът на Тезей съществува като много припокриващи се парчета от пространство и време: може да е корабът в момента, в който първата дъска е била сменена или корабът, какъвто е бил, когато Тезей се е разхождал по палубите, или може би растящите дървета, от които са били направени дъските, докато стигнем чак до дълбокия философски въпрос за задгробния живот.
Нито един от тези философски отговори обаче не може категорично да каже кой кораб е истинският.
„Мисля, че е много интересно и вълнуващо, че изобщо имаме този въпрос“, каза Ан Саука, философ от Латвийския университет. „Самият въпрос предполага определена онтология или теория за битието, за да може да се мисли за някакъв предполагаем отговор.“
Ан допълни, че пъзелът с кораба на Тезей има най-голям смисъл в контекста на онтологията на субстанцията, в която обектите са в центъра на философския интерес. Алтернативата е процесна онтология, която вижда промяната като по-фундаментално реална от обектите.
Погледнато по този начин, дъските, корабите и самият Тезей не са статични неща, а по-скоро процеси, които винаги се променят.
Корабът на Тезей може да се разгледа и като метафора за човека сам по себе си: „Когато се променяме, различен човек ли ставаме?“ попита Саука. В процесаната онтология промяната е отправната точка. „Азът е нещо, което се случва само по силата на промяната“, каза тя. Смъртта „е просто разтваряне на този конкретен процес, който е бил стабилен за известно време.“
