Недостигът на вода се разглежда като най-значимият и потенциално най-въздействащият компонент на по-широката климатична криза, като големите азиатски икономики като Индия и Китай ще бъдат най-засегнати от този недостиг на вода, казват изследователи.
Азия е център на индустриализация, който преживява и най-бързите темпове на урбанизация – и това ще изисква обилно количество вода, коментира Арунаба Гош, главен изпълнителен директор на Съвета по енергия, околна среда и вода, пред CNBC.
„Не само старите индустрии като производството на стомана, но и по-новите като производството на чипове, както и преходът към чиста енергия ще изискват много вода“, казва Гош.
Глобалното търсене на прясна вода се очаква да надхвърли предлагането с 40% до 50% до 2030 г. Гош предупреждава, че недостигът на вода не трябва да се разглежда като секторен проблем, а като обхващаш цялата икономика.
Азиатските страни трябва да разберат, че е в техен интерес да смекчат рисковете, предотвратявайки икономическите сътресения, които тежкият недостиг на вода ще причини, добавя експертът.
Индия, най-населената страна в света, ще бъде най-силно засегната от недостига. Дом на 18% от световното население, Индия има достатъчно водни ресурси само за 4% от хората, което я прави страната с най-голям дефицит на вода в света, според данни на Световната банка.
Държавата разчита изключително много на сезона на мусоните, за да отговори на нуждите си от вода, но изменението на климата причини повече наводнения и суши, изостряйки недостига на вода.
Китай е в същата нестабилна лодка
Според независимия мозъчен тръст Lowy Institute, около 80% до 90% от подпочвените води в Китай са негодни за консумация, докато половината от водоносните системи са твърде замърсени, за да бъдат използвани за промишлеността и земеделието. 50% от речната му вода също е негодна за пиене, а половината от нея не е безопасна и за селското стопанство.
Въпреки че втората по големина икономика в света постигна напредък в прехода си към чиста енергия, енергийната ѝ система остава до голяма степен зависима от въглищата. А ако няма вода, няма да има и въглища.
„Водата е основен ресурс за производството на въглищни електроцентрали и ако стане по-оскъдна или не е налична за производство на електроенергия, тези централи стават неефективни“, подчертава Гош.
Други развиващи се страни в региона са в подобна ситуация и техните водни кризи може да са още по-трудни за разрешаване. Докато Индия и Китай могат да си позволят технологии и иновации за по-добри системи за съхранение на вода, държави като Филипините не са толкова привилегировани и устойчиви, така че има „огромен дисбаланс във водната криза, пред която сме изправени“, каза Шаншан Уанг, която отговаря за дейността на консултантска компания за устойчивост Arup в Сингапур.
Западните държави вероятно няма да останат невредими от рисковете, свързани с водната криза. Проблемът с водата в Европа се очаква да се влоши, тъй като ресурсите стават все по-оскъдни поради задълбочаващата се климатична криза, отбелязва CNBC.
Най-засегнатите сектори
Тайван, домът на най-голямата полупроводникова индустрия в Азия, отново страда от недостиг на вода по-малко от две години след като трябваше да се бори с най-тежката суша от един век.
Необходими са огромни количества вода за захранване на заводите за производство на чипове, които влизат в нашите дигитални устройства, като доставките могат да бъдат възпрепятствани, ако възникне недостиг.
„Тайван е голям потребител на водноелектрическа енергия и винаги е изправен пред дилема дали да съхранява вода за своята полупроводникова индустрия, или водата трябва да бъде пусната, за да може да имат повече енергия“, подчертава Уанг, добавяйки, че индустрията е уязвима, защото и сушите, и наводненията са проблем за Тайван.
Уанг отбеляза обаче, че макар и много производствени индустрии да се нуждаят от много вода, за да функционират, тя всъщност може да бъде рециклирана, вместо да бъде изхвърляна обратно в екосистемата.
Водата също така играе огромна роля в планирания енергиен преход и липсата ѝ може да попречи на зелените цели на страните.
През 2022 г. Китай преживя най-лошата гореща вълна и суша от шест десетилетия. Високите температури изсушиха районите на река Яндзъ, възпрепятствайки нейните водноелектрически възможности – вторият по големина източник на енергия в страната.
За да намали енергийните рискове, миналата година страната одобри най-големия брой нови централи, работещи с въглища, от 2015 г. насам.
Икономиките, които са силно зависими от селското стопанство, също могат да претърпят значителен спад на производството и продоволствената сигурност ще бъде изложена на допълнителен риск.
Според Министерството на земеделието, рибарството и горите на Австралия стойността на селскостопанската продукция се очаква да спадне с 14% през 2023 до 2024 г.
