В продължение на години частният сектор си представяше славното си бъдеще в Космоса под формата на извънземни площадки за кацане, до които туристите ще летят в търсене на орбитални забавления и хотели, а пътуването до Марс ще бъде като трансатлантически полет.
Но ако космическата икономика трябва да се превърне в сектор за 1 трилион долара до 2040 г., както се предполага в един доклад на Citigroup, пище CNN, не всички нейни предприятия трябва бъдат толкова грандиозни.
Медията разказва историята на един калифорнийски стартъп, Varda Space Industries, създаден от българин, който залага на това, че големият бизнес ще се крие в сравнително невзрачни спътници, които ще прекарват дни и месеци в околоземна орбита и ще извършват фармацевтични разработки. От компанията се надяват, че изследванията им ще доведат до по-добри и по-ефективни лекарства. И, разбира се, до големи печалби.
„Когато става въпрос за комерсиализация на Космоса, това не е толкова интересна история за хората, колкото туризма“, казва Уил Бруи, главен изпълнителен директор и съосновател на Varda. „Но нашият залог е, че именно производството всъщност е следващата голяма индустрия, която ще се комерсиализира в орбита.“
Varda стартира първата си тестова мисия в понеделник на борда на ракета на SpaceX, която излетя от космическата база Ванденберг в Калифорния, след което от компанията потвърдиха в Twitter, че сателитът успешно се е отделил от ракетата.
Първото творение на компанията е 200-килограмова капсула, предназначена за провеждане на изследвания на лекарства в микрогравитация. Ако успее с този си проект, Varda се надява бързо да разшири дейността си, като изпраща редовно в орбита спътници, пълни с експерименти по поръчка на фармацевтични компании. В крайна сметка компанията се надява, че изследванията ще доведат до появата на „златен билет“ – лекарство, което ще се окаже по-добро, когато се произвежда в Космоса, и ще носи на Varda приходи за години напред.
Същността на идеята за производство на фармацевтични продукти в микрогравитация се основава на експерименти, проведени на Международната космическа станция, използвана за това от редица частни компании и изследователски институции. Фармацевтични гиганти като Merck и Bristol Myers Squibb са част от този списък, като според анализите някои от тези дейности могат да доведат до промени в лекарствата, които хората на Земята приемат днес.
Но дали амбициозният бизнес план на Varda ще успее, ще зависи от множество технологични и финансови въпроси.
Как работи идеят на Varda
Визията на Varda е ясна: Капсулата на компанията се изстрелва с експеримент, който вече е на борда. След като се озове в орбита, капсулата се отделя и започва да лети в Космоса, прикрепена към сателитна структура, която ще осигурява енергията, задвижването и комуникациите, необходими за придвижване в космическия вакуум.
След това започва експериментът, извършван от прости бордови машини. Целта е да се създадат ключови компоненти на фармацевтични продукти в условията на микрогравитация. В тази среда на безтегловност подобни експерименти не се влияят от земното притегляне.
Изследванията вече са установили, че протеиновите кристали, отгледани в Космоса, могат да образуват по-съвършени структури в сравнение с тези, отгледани на Земята. Тези космически кристали могат да се използват за създаване на фармацевтични продукти, които човешкият организъм усвоява по-лесно, или за създаване на лекарства с по-добро действие.
Един от ключовите примери за това е активната съставка пембролизумаб, използвана в лекарството срещу рак Keytruda, което Merck е изследвала на Международната космическа станция, посочва CNN. Учените установяват, че с помощта на кристали, образувани в Космоса, може да се създаде по-стабилно лекарство, което да се прилага чрез „изстрелване“, а не чрез отнемащата време интравенозна инжекция, която се използва понастоящем.
Първата мисия на Varda е съсредоточена върху изследванията на ритонавир – лекарство, традиционно използвано за лечение на ХИВ, но отскоро включено в антивирусния медикамент Paxlovid за борба с Covid-19.
След като експериментът приключи, инженерите на Земята ще преценят дали капсулата е готова за връщане. Ако те дадат окончателно „да“, „сателитният автобус“, както се нарича задвижващата структура на капсулата, ще я избута обратно към Земята. След това тя ще падне в земната атмосфера и ще се приземи с парашут, а фармацевтичните материали ще бъдат взети от учените.
Тази мисия обаче никак няма да е лесна, тъй като Varda ще трябва да докаже, че нейната роботизирана система може да извършва тези експерименти от разстояние (на МКС опитите са извършвани от астронавти).
Завръщането у дома също ще бъде трудно, тъй като капсулата ще навлезе в земната атмосфера със скорост около 29 000 км/ч и ще развие изключително висока температура. Това се смята за най-опасния етап от всяко пътуване в Космоса.
Какви са шансовете за успех при този първи опит?
„Вероятно по-малко от 90%, но по-повече от „ези-тура“, казва Бруи, главен изпълнителен директор на Varda. „Това е най-честният отговор.“
Пътната карта на Varda
По стандартите на космическата индустрия пътят на Varda до стартовата площадка е изключително бърз. Основана преди по-малко от три години, тя се превръща от идея в компания с повече от 100 млн. долара първоначално финансиране и безвъзмездни средства, фабрика с площ 68 000 кв. м и сателит в Космоса. Работната ѝ сила е нараснала до близо 100 служители.
На какво се дължи това? На бизнес модел ѝ за технологично развитие, който прави така, че не ѝ се налага да проектира от нулата нито един етап – от изстрелването до кацането.
Ракетите на SpaceX редовно летят в орбита, а резервациите за транспортиране на полезен товар са толкова лесни, колкото и наемането на самолет. Според уебсайта на SpaceX полезен товар с размерите на Varda – с общо тегло около 300 килограма, струва по-малко от 2 милиона долара.
Varda също така има споразумения с НАСА, подписани през август, които позволяват на компанията да използва експертиза и дори да закупува материали от космическата агенция.
Ръководителите на компаниите често казват, че стоят на раменете на гиганти. По друг начин казано, заимстват технологии, които са разработени другаде.
„Всяко парче от пъзела във Varda е правено и преди“, казва Бруей. „Влизането в атмосферата е правено и преди. Производството в Космоса е правено на (Международната космическа станция) и преди.“
Българинът Делян Аспарухов, съосновател и президент на Varda, който също така е партньор във Founders Fund, организация за рисков капитал, основана от съоснователя на PayPal и сподвижник на Илон Мъск – Питър Тийл, мисли за идеята за производството в микрогравитация в продължение на почти десетилетие. През 2020 г. той започва да търси партньори за изстрелванията.
В този момент ракетите Falcon на SpaceX вече се изстрелват често, а извеждането на сателити в Космоса става по-бързо и по-евтино от всякога. И българинът решава, че това е моментът за реализация на идеята.
„Обърнах се към няколко души, които работеха в SpaceX, като всъщност ги попитах: „Хей, кой има наистина голям лидерски опит и е работил по Crew и Cargo Dragon“. Трябваше ми човек, с когото да създадем собствени капсули, които да могат да се връщат“, казва той пред CNN. „Името на Уил Бруи беше първо в списъка.“
В крайна сметка Varda е създадена малко след като двамата се срещат през лятото на 2020 г., като първоначално визията на Аспарухов е много по-широка от фармацевтичните продукти. Той си представя, че в Космоса ще се произвеждат и други продукти – например оптични влакна и полупроводници, като се получават материали с по-добро качество от тези, които се произвеждат на Земята.
Засега обаче тези планове са оставени настрана.
Фармацевтичните продукти „са най-ценните химикали на единица маса“, казва Бруи. „Едновременно с това имат голям пазар на Земята.“
А Аспарухов добавя: „Няма да видите Varda да се занимава с нищо друго освен с фармацевтични продукти през следващите минимум шест, седем години.“
По думите на ръководителите на Varda компанията е похарчила около 40 млн. долара за разработката досега и разполага с достатъчно парични средства, за да финансира поне първите си четири мисии, дори и да се провалят.
Освен това тя има някои високопоставени поддръжници като Founders Fund, който е инвестирал 52 милиона долара. В същото време Военновъздушните сили на САЩ са предоставили на компанията договор на стойност до 60 млн. долара, надявайки се военните да използват изследванията на Varda върху процеса на връщане в атмосферата.
