Jaguar Land Rover и Ford наскоро привлякоха вниманието и съответно подкрепата на правителството в Обединеното кралство и САЩ с планове за изграждане на нови заводи за батерии за електрически превозни средства. А една шведска стартираща компания току-що получи разрешителните, от които се нуждае, за да експлоатира един от първите почти безвъглеродни заводи за стомана.
Въпреки оправданото вълнение, този вид свежо изграждане няма да е достатъчно, за да се справи с нарастващата климатична криза. Точно както светът ще продължи да се нуждае от изкопаеми горива в продължение на още много години, просто има твърде много съществуващи машини и сгради, които не могат да бъдат незабавно заменени без огромни сътресения или разходи, пише финансовата редакторка за САЩ на Financial Times Брук Мастърс.
Извеждането от експлоатация на фабрики и тежки машини, в които все още има живот, може дори да бъде контрапродуктивно, защото прахосва суровини и енергия и може да причини инфлация.
Но инвеститорите не трябва да позволяват на корпоративните ръководители да седят със скръстени ръце. Модернизацията на съществуващо оборудване и процеси може значително да намали въглеродните отпечатъци и да направи широк спектър от индустрии по-устойчиви. То представлява бизнес възможност, особено след като някои ъпгрейди доста бързо се изплащат.
Да вземем AGCO, листната в САЩ компания, която произвежда трактори и друго земеделско оборудване от 90-те години насам. Сега тя създава ниша в рамките на прецизното земеделие с комплекти за ъпгрейдване, които използват сензори, камери и изкуствен интелект за намаляване на разходите, отпадъците и въглерода.
Приблизително 60 процента от продажбите на компанията в размер на 700 милиона долара в тази област миналата година бяха към фермери, които искат да ъпгрейднат оборудването си срещу малка част от разходите за закупуване на ново. Модулът за пръскане на AGCO идентифицира растенията на полето и автоматично настройва вида и количеството на прилагания хербицид, като намалява използването на химикали със 70 процента. Нейният модул за съхранение на зърно открива, когато културата прегрява и включва вентилатори, за да раздвижи въздуха с цел предотвратяване на изсъхването.
И двата модула работят чрез автоматизиране на съществуващи машини, които обикновено се управляват от хора, макар и много по-малко прецизно. „Ние правим това с всякакво оборудване“, обяснява главният изпълнителен директор Ерик Хансотия. „Вие извършвате управление по-скоро на метър, отколкото на посев.“
Модернизирането се простира далеч отвъд селското стопанство. Стоманодобивните фабрики експериментират с пещи, които нагряват с електрическа дъга или водород, а не с изкопаеми горива. Някои също така инсталират наблизо устойчиви източници на енергия, като соларни панели, за да осигурят електричество.
Фабриките за целулоза и хартия, построени през 2010 г., когато разходите за енергия бяха ниски, често са оборудвани с производствени линии, които са толкова горещи, че вратите на заводите се отворени и през зимата. Инсталирането на капаци за улавяне позволява тази топлина да се рециклира, вместо да се освобождава. Сензорите могат допълнително да пестят енергия, като гарантират, че машините работят на най-ефективното ниво, а не на пълна мощност.
Но преди инвазията на Русия в Украйна да повиши цените на енергията малко собственици на фабрики се интересуваха от тази инвестиция, казва Диего Ернандес Диас, партньор в консултантската компания McKinsey.
Част от проблема е, че малките подобрения не разпалват въображението така, както правят новите технологии. „По-вълнуващо е да кажем, че сме изобретили изцяло нов път, отколкото да кажем, че сме модернизирали фабрика и сега тя е с 30 процента по-ефективна“, споделя Дейвид Уинтър, съизпълнителен директор на Standard Industries, която продава специализирани изолационни продукти, които могат драстично да намалят енергийни разходи за складове и други сгради.
Инерцията също играе роля: ако една фабрика или ферма работи успешно в продължение на 15 или 20 години, може да изглежда рисковано – или ненужно – да променяте операциите. Добавянето на сензори и автоматизация също така може да възбуди синдикатите и да засили опасенията на работниците от това да бъдат заместени.
Големите правителствени климатични програми, като например Закона за намаляване на инфлацията в САЩ (IRA), са насочени най-вече към широкомащабни нови проекти за изграждане. Това има някакъв смисъл за индустриите, които се нуждаят от огромни инвестиции. Проучване на McKinsey изчислява, че над 3000-те циментови завода в света няма да могат да достигнат въглеродна нула без изобретяването на нова технология.
Докато това се случи, правителствата трябва да насърчават компаниите да продължат напред с модернизацията – друго проучването на McKinsey посочва, че алтернативните горива и енергийната ефективност могат да намалят въглеродния отпечатък на цимента с 20 процента.
По-високите цени на горивата свършиха част от работата, като направиха енергийната ефективност по-изгодна финансово, но по-високите лихвени проценти ще натежат върху корпоративните инвестиции. Необходими са допълнителни „моркови и тояги“. Въглеродните данъци са една от възможностите. Програмите за обществени поръчки, които плащат премия за по-екологични продукти, са друга. Да чакаме нечии лъскави нови проекти да спасят света не е правилният вариант.
