Твърдите показатели са един от основните начини за измерване на ефективността на даден служител. Но също така и меките умения. Именно те са причината един ролеви играч, който получава сравнително по-малко минути от основните играчи, да е най-високоплатен в своя отбор от НБА.
Привличането на свободни агенти е ежегоден спектакъл за феновете на НБА, в който за няколко часа се разпределят милиарди долари. Една от най-забележителните сделки в тазгодишното издание на борсата включва играч, за когото много фенове не са чували, пише WSJ и добавя:
“Той не е суперзвезда. През миналия сезон не е бил в стартовата петица на отбора си. Няма и особено добри статистически данни. Дори заплатата му е средна: През изминалия сезон около 200 играчи в лигата са получавали повече от Брус Браун. Но стойността му се е променила по изненадващ и показателен начин, в сравнение с миналата година”.
Преди две седмици “Индиана Пейсърс” печели битката за услугите му, като му предлага двугодишен договор на потенциална стойност 45 милиона долара. Заплатата му от 22 млн. долара през следващия сезон не е просто огромно увеличение на възнаграждението. То е повече, отколкото Браун е изкарал през предишните си пет сезона, взети заедно. Всъщност, ако отборът използва опцията си за втората година, сделката ще утрои приходите в кариерата му.
А най-забележителната част от невероятния му договор е, че Браун вече има нещо общо с най-разпознаваемите имена в НБА – през следващия сезон той ще бъде най-високоплатеният играч в своя отбор.
“Дори по стандартите на професионалния спорт възнаграждението му може да изглежда малко ненормално. Но в момента има повече играчи от НБА с годишни заплати от 30 млн. долара, отколкото изпълнителни директори на компании от S&P 500, на които е гарантирана такава сума. След като преодолеете шока от днешната доходоносна спортна икономика, можете да разберете защо Браун се оказва толкова търсен – и защо е важно да признаем пренебрегнатите хора, чийто принос в работата не е най-очевиден и невинаги може да бъде количествено оценен”, акцентира WSJ.
Отборите от НБА се борят за Браун, защото знаят, че той тихо и незабележимо допринася за успеха на своя отбор, като подсилва представянето на звездите около него. Това става ясно, когато през миналия сезон той се появява на пейката за шампиона на НБА “Денвър Нъгетс” – нито е най-високия, нито най-добрия стрелец (средното му постижение на мач е 8,5 точки), но истината е, че тези статистики не отразяват това, което той носи на отбора.
“Той допълва талантите на своите колеги. Справяше се с баскетболната работа, за да не се налага те да го правят. Хвърляше тялото си пред съперника, движеше топката в нападение и приемаше безкористно задачите си в защита с една цел – да направи живота на най-добрите играчи на другия отбор ад. Освен това се превърна в ключова част от организационната култура на отборите си, като идваше в залата с усмивка на лицето, а миналата година в Денвър – с каубойска шапка на главата”, разказва още изданието.
В общи линии той е идеалният колега – добър в работата си, с приятно излъчване, той помага на хората, които са най-добри в това, което правят, да станат малко по-добри, което е полезно във всеки бизнес. В баскетбола, ако този служител може да вкара и няколко тройки, може да му плащат 20 милиона долара годишно.
Но Браун определено не е случаен играч, след като треньорът на шампиона “Денвър Нъгетс“, който разполага с може би най-добрия баскетболист в света – Никола Йокич, го накара да участва в шампионския парад. Той е много добре приет и от феновете, но в крайна сметка финансовите правила на НБА не позволяват на отбора да го задържи.
“Индиана Пейсърс” решава, че Браун струва повече, отколкото някой би предвидил – включително самият той. Продукцията му на терена е солидна, но те не биха му платили толкова много въз основа на основните данни. Те търсят меките му умения”, категорични са от WSJ и продължават:
“Тези редки качества, които превръщат Браун в хармонично присъствие на работното му място, са също толкова ценни на баскетболното игрище, колкото и в офиса. Те могат да бъдат открити в колега, който умее да задава единствения вдъхновяващ въпрос, който може да подобри целия проект, или в човек, който познава всички в офиса, или в онзи герой, който носи кексчета в произволен вторник, просто защото иска”.
Във време, в което спортните отбори разполагат с все по-сложни методи за измерване на представянето, скаутите и ръководителите на “Индиана Пейсърс” се насочват към Браун, защото харесват неизчислимите му качества: издръжливостта му, състезателния му плам, гъвкавостта му, комфорта му да играе няколко позиции и особено готовността му да върши черната работа в името на отбора си.
Браун е израснал в Масачузетс и е играл два сезона колежански баскетбол в университета в Маями, където треньорът Джим Ларнага го забелязва с времето. „Колкото повече го гледах да играе, толкова повече осъзнавах колко много влияе на играта“, казва той. „И колкото по-голям беше мачът, толкова по-добре играеше той.“
НБА е особен пазар на труда, в който това, че някой е пренебрегнат, означава, че договорът му струва “само” 6,5 милиона долара например. Но веднага щом Браун се озова в „Нъгетс“, баскетболните специалисти са категоричени, че това е перфектното решение.
И той показва, че е повече от способен да защити името си. Скромната инвестиция на “Денвър Нъгетс” се отплаща напълно в последния ден от сезона, когато отборът му се доверява в най-важните две минути в историята си.
„Нъгетс“ са на две минути от спечелването на титлата в НБА, когато Браун грабва отскочилата топка в нападение, в резултат на което отборът му повежда с 90:89.
След като „Маями Хийт“ пропускат да изравнят резултата, Браун отново се оказа на точното място в точното време, грабва още една отскочила топка, а впоследствие спокойно вкара два фаула, за да спечели шампионата за отбора си.
„Това е той“, казва Ларнага. „Той просто знае как да побеждава. Но в крайна сметка първо спечели неговият отбор. А след това той”.
И след като спечели този умопомрачителен договор Браун остава идеалният колега. В коментар на сделката той казва простичкото:
„Трябва да докажа, че съм заслужил тези пари“.
