Юбилеите са хубаво нещо!
Най-малкото, защото художници, недържащи на всяка цена и винаги да излагат навсякъде, склоняват да направят самостоятелна изложба, ознаменуваща празника им. Тогава той става празник и за всички, които се докосват по някакъв начин до изкуството им. Празник е и за галерия „Астри“, заради възможността за първи път да покаже една от страните в живописта на художник от класата на Бисер Лазаров.
Въпреки че той предпочита да се определя като бохем, очевидно, за мен той е повече аристократ. Заради финеса и елегантността, с която преминава поне във видимата част на битието, което не предразполага към култивиране на подобни качества. Пък и не загатва за огромната му творческа кариера на художник, реставратор и преподавател в Художествената академия. Биографията му обаче разкрива събития и качества на отдаден на изкуството художник – от годините в Софийската художествена гимназия, в Националната художествена академия, като основоположник за Ателието за реставрация към Софийската градска галерия, на дългия му и извънредно наситен творчески престой в Скандинавските страни (1994-2005), десетките изложби, пленери, биеналета, творчески резиденции и симпозиуми в България, Германия, Италия, Китай, Чехия, Украйна. Отделно, успоредно, а може би и заедно от 2008 г. до ден днешен работи за реставрацията на стенописите в Рилския манастир и други религиозни храмове в страната, за реставрацията и консервацията на картините на Владимир Димитров-Майстора, Стоян Венев, Шаната, проф. Асен Василиев, Кирил Цонев и мн. др. знакови за България художници.
За юбилейните „Бохемски следобеди“ подбрахме да ви покажем картини от 2015 г. досега, и то само от фигуративната и работена върху платно част от творчеството на Бисер Лазаров. Абстрактните му композиции или финесът на акварелите му ще са предмет на следващи негови изложби.
Перефразирайки самия художник, ще кажа, че картините в тази изложба ги свързва като тънка нишка – с цвят по желание, защото нито един от тях не липсва в щедрата му палитра – точно идеята за вече изчезващия вид и феномен, на човека, лишен от модерната и почти задължителна амбициозност на съвременния свят, а именно свободният индивид с бохемска същност. Свободният вик, свободният смях, рибарят, пиячът, любовникът, художникът, Бохемът. Има го това усещане за свобода и в интериорите, и в натюрмортите, и в рибарските пейзажи, и в парижките кафенета и бреговете на Сена. Има я същността на личността.
