Като малък Уил Шортц мечтае да стане експерт по кръстословици. В университета обаче записва икономическа специалност.
Малко след началото на висшето си образование се връща към своята детска мечта. И вместо да върви по учебната програма за икономисти, записва редица други предмети. Накрая излиза от университета с диплома по „енигматология“, разказва Insider.
Естествено, такава специалност официално не същестува. Ако трябва да се обясни накратко – това е наука за кръстословиците и загадките, тяхната специфика в зависимост в коя част на света се съставят и културното им влияние.Кариерата на Шортц е успешна по всички стандарти. Към днешна дата той е основният автор на кръстословицата на The New York Times. Занимавал се е с редица други проекти, участвал е в най-популярните телевизионни предавания в САЩ, работил е по холивудски продукции и е сред основателите на ежегодното състезание по решаване на кръстословици, което събира стотици участници.
Но това не е разказ за неговите успехи. А за особената му стратегия, докато още учи. Подход, който в днешно време се оказва доста важен. Шортц е едно рекламните лица на движението, обобщено от следния слоган: „Направи си сам специалност“.
Това е идеята, че висшите училища не винаги са в крак с тенденциите на пазара на труда (а и с желанията на студентите) и затова всеки трябва да има право на избор.
Воден от интересите и способностите си, младият човек трябва да има възможност да изучава и други неща извън задължителната програма. Така току-виж записалият се право завърши като актьор, а инженерът като адвокат. Разбира се, тук става дума за извънкласни дейности, но и за възможност човек да се насочи към онова, което наистина му харесва.
Американската образователна система позволява такова разнообразие от предмети независимо от специалността. В крайна сметка се оказва, че след завършване човек може да има широка гама от способности и знания на базово ниво и, най-важното, да е много гъвкав.
А работодателите търсят точно това. В наши дни заетостта на пълен работен ден все по-често бива замествана от други форми на взаимоотношение компания-служител. Нерядко става дума за определен проект, за граждански договор, за хонорар за ангажимент и т.н. И когато той бъде изпълнен, човек бързо трябва да намери следващия. Задачите обаче може да са разнообразни, да налагат гъвкавост и постоянно учене. Този процес се засилва и от навлизането на AI, който заплашва да замести човека във все повече сфери.
Олувасей Онифаде е студент в институт по технологии, но сам признава, че му е трудно да прецени към какво точно да се насочи. Интересите му са в сферата на биотехнологиите и здравеопазването. След няколко разговора с декана на факултета му е позволено да направи нещо като комбиниране на специалности между бизнес администрация и обществено здраве. Така специалността му се превръща в „ръчно изработена“ и отговаря на интересите му, коментира Insider.
В последните две години институтът отчита близо 50% ръст на специалности от такъв тип. При тях има основно три типа студенти – които не искат да се занимават с обичайния процес на учене, хора, които търсят нещо строго определено и такива, които просто искат да натрупат достатъчно кредити за диплома. Те избират от серия предмети, но трябва да учат и част от задължителните. Сред най-важните способности, които придобиват, е тази да се адаптират.
В голяма степен това е адекватният отговор на случващото се на пазара на труда. Според доклад, представен на Световния икономически форум тази година, работодателите очакват около 23% от сегашните длъжности да се променят или дори да изчезнат в рамките на следващите пет години.
Резултатът е, че компаниите ще очакват все по-разнообразни способности от служителите. В този смисъл специалност „направи си сам“ може да се окаже печеливша карта.
Но тук идва големият въпрос за този начин на обучение. Излиза ли от университета един студент с реални знания и умения или просто е експерт по всичко и нищо?
Успехът на идивидуалните програми всъщност много зависи от самия обучаващ се. Той трябва да е наясно какво иска и да е готов да потърси помощ. Оттук насетне идва ролята на обучението. От преподавателите зависи да насочат младия човек в правилната посока, а не да го забият в усвояване на безполезна информация.
Ако се окаже, че обучителният курс е бил успешен, студентът може да завърши с разнообразен арсенал от знания, които да му помогнат да бъде доста по-гъвкав в бъдеще. И може да му хрумнат не една и две добри бизнес идеи. В крайна сметка осъществяването им ще зависи от него самия. Но това важи и за традиционното образование, и за специалностите „направи си сам“.
