Ваня Григорова е голямата изненада на тези избори за кмет на София. Макар и късно влязла в кампанията, днес тя се сочи за един от кандидатите с най-голям шанс да стигне до втори тур. В петък, часове преди редакционното приключване на този брой, излязоха най-новите социологически данни на агенция „Естат“, според които Григорова е втора с 20,6% непосредствено след Васил Терзиев (27,8%) и преди Антон Хекимян (18,7%). Зад кандидатурата на Ваня Григорова седи БСП и обединената левица.
Интервю на Зорница Веселинова/в-к „Минаха години“
/КРОСС/ Идеята да се кандидатирате за кмет на София от БСП ваша ли е, или някой ви предложи да участвате в битката за поста, г-жо Григорова ?
– Не се кандидатирам от БСП, а от коалиция, включваща партии със социална насоченост и дори синдикалисти. Няма силни синдикати, които не работят с леви социални партии. Няма силни леви партии, загубили социалната си база – работещите. Имаше настоявания да се кандидатирам за кмет на София.
Първата среща, на която бях поканена, датира от края на април. Обсъждах тази покана с най-близките ми хора, с мои колеги и с президента на КТ „Подкрепа“, разбира се. Реших, че трябва да проведа тази битка, тъй като виждаме какво се случва на национално ниво – безпринципни коалиции, в тях частният интерес е водещият при вземане на национални решения.
Опасявам се, че Сглобката се опитва да сложи ръка и на втория по големина бюджет в страната – този на София, за да може да овладее всички значими механизми и инструменти за провеждане на политика, която не е в интерес на българските граждани
– Бихте ли посочили първото нещо, което ще направите, ако станете кмет на столицата?
– Първото нещо ще е преглед на обществените услуги, които са поверени на частници. Вместо да са от полза на софиянците, осигуряват печалбите на малцина. Това е много важно, защото общинската икономика, маргинализирана напоследък, може да бъде по-силна.
Става дума за водоснабдяването и канализацията, топлофикацията, сметопочистването, социалните услуги – грижите за малките деца , за лицата с увреждания, за възрастните хора. Това са ключови сектори, които трябва да бъдат укрепени на първо място. Особено внимание заслужава и общинската жилищна политика – вече 30 години няма такава.
Как ще се справите с „любимата“ на столичани „Топлофикация“? И със завишените сметки, направени по неясен начин? Дори най-кадърните математици не схващат техния алгоритъм.
– Това ще бъде най-трудната задача. Понеже цената на парното зависи от цената на газа. „Топлофикация-София“ трябва да се модернизира така, че да стане по-ефективна. Би било добре всички нейни допълнителни функции да не се оставят на частни фирми, понеже това допълнително оскъпява сметките.
Тези промени няма да направят парното драстично по-евтино. Ако успеем да върнем доверието на столичани към „Топлофикация“ – София, ще може абонатната й мрежа да се разшири. Защото централното топлоснабдяване е най-изгодно и е механизмът, който най-ефективно преборва енергийната бедност. А с енергийната бедност ще се сблъскаме челно, когато енергийният пазар бъде отворен, т.е., домакинствата ще бъдат оставени на свободния пазар.
И ще им се случи това, което се случи на българските фирми. През последните години последователно се боря и настоявам – включително в ролята си на синдикалист – да не се прави това за домакинствата, защото би било пагубно за тях.
Наскоро премиерът Николай Денков отрече скорошното увеличение на цената на електроенергията, обаче проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката предвижда именно това.
– От януари 2024 г. домакинствата трябва да очакват много сериозен удар ако заложеното в този проект се случи. И позицията на КЕВР е да се спре бързата либерализация на цените на електричеството, но още през 2024-та се предвиждат стъпки в тази насока.
Именно поради това трябва да обърнем внимание на централното топлоснабдяване. Както споменах, колкото по-всеобхватна е топлопреносната мрежа, толкова по-ефективна е тя. „Топлофикация-София“ трябва да минимизира разходите, натоварващи сметките.
Каква е ситуацията при „Софийска вода“?
– Задължително трябва да се върне управлението на водите в общински ръце. Известно е, че водата на София е гравитачна, т.е. имаме възможно най-ниските разходи за доставката й. Необходимата за целта инфраструктура е изградена преди десетилетия. В момента частникът само я ползва. Направени са инвестиции, но някои „кънтят“ на кухо. Имаше например инвестиции, състоящи се в пускане на класическа музика на водата, за да бъде тя по-благотворна. Това е еднократен разход, но той показва колко абсурдни вложения на средства се отчитат.
– Другите ви приоритети кои ще са? Какво бихте предприели за възрастните софиянци?
– Другите приоритети са концесиите и социални услуги , предоставени на неправителствени организации – те ще бъдат проверени. Приоритет ще е и осигуряването на места за всички желаещи в детските градини и яслите – сегашното управление на Столичната община се провали в тази общинска дейност. Що се отнася до възрастните софиянци: известно е, че България и в частност София застаряват. Трябва да обърнем специално внимание на допълнителните домове за възрастни. Изключително трудно е в тях да се намери място за човек над 60-те и то да е по джоба на българското домакинство. Пребиваването в такива домове е изключително скъпо
– Социалният министър Иванка Шалапатова възнамерява да прави нови социални домове и да мести там хората от старите…
– Такава е политиката и по отношение на изоставените деца и децата с увреждания. Затварят се стари домове за деца и възрастни с претенцията, че те ще бъдат настанени в нови, по-луксозни къщи и групите ще бъдат по-малобройни, за да им е покомфортно. Само че това, което наблюдаваме, е, че се затварят стари домове, но не се отварят нови.
Трябваше да намеря място за много възрастна жена, чиито близки не се грижеха за нея. В Агенцията за социално подпомагане ми казаха, че тя ще бъде записана в много дълъг списък и трябва да чакаме и да се молим някой да умре, за да може да бъде настанена. Тази жена имаше психологични тежнения, трябваше да си взима хапчетата. Единственото, което успях да направя, е да я закарам в психиатричната болница в Курило, за да я закрепят.
От Агенцията за социално подпомагане обясниха, че се затварят домовете с голям капацитет за по 100-120 души и се отварят нови, максимум за по 10 души. Новите често се управляват от неправителствени организации . Столичаните, чакащи в дългия списък на Агенцията за социално подпомагане , нямат нужда от такава реформа. Един от приоритетите ми ще бъде осигуряването на домове за възрастни – общински хосписи, където да бъдат гарантирани необходимите грижи и уважение.
– Как ще се преборите с боклуците? Ще успеете ли поне малко да ограничите замърсяването на софийския въздух?
– Трябва да спрем безконтролното презастрояване, така че т.нар. зелени коридори действително да изпълняват функциите, заради които са замислени, за да можем да дишаме чист въздух. София е разположена в котловина. Ако не гарантираме функционирането на споменатите коридори, планирани в плана „Мусман“ още през 1938 г., не можем да очакваме въздухът в столицата да е чист, дори ако изобщо не го замърсяваме с печки, коли и др. В анализ на Столичната община също се описват зелените коридори. В този анализ се посочва и необходимостта частните терени да бъдат изкупени, за да не се застрояват, за да не бъдат подлагани местните власти на натиск да дават разрешения за строителство – нещо, което и в момента продължава. –
Най-вредни за здравето в сместа от вредни вещества, която дишат столичани, са т.нар. фини прахови частици. Ще съумеете ли да ги неутрализирате?
– При строителните обекти не се контролира разпръскването на прахта. Трябва да се помисли за по-често миене на софийските улици. Бюджетът за почистване на столицата е огромен, но проблемът е в организацията на сметосъбирането. То почти 100% бе отдадено на частни фирми. Общинската фирма за сметопочистване беше тежко маргинализирана. Тя се грижеше за почистването на три столични района, впоследствие й бяха отнети два от тях. Тя трябваше да се съсредоточи в обслужването на депото за отпадъци в Богров. Но все още не разполага с договор за тази дейност. По всяка вероятност ще бъде обявена обществена поръчка, което означава пак частна фирма. Т.е. функциите на общинската фирма допълнително ще бъдат ограничени, вместо да бъде укрепена.
– Какво не бихте направили като кмет на София?
– Не бих прехвърлила отговорността, която имам, на районните кметове. Всяка година около 50% от средствата на Столичната община, предназначени за инвестиции, не се усвояват, защото големи проекти се прехвърлят на районните кметове. Смятам, че когато в районните администрации липсва необходимият административен капацитет, тогава голямата община е тази, която трябва да поеме отговорността да подготви проектите и да започне инвестициите в тях.
Средства има. Няма хора, които да ги усвоят А немалка част средствата, които се усвояват, не се усвояват ефективно и затова се стига до ремонт на ремонта на ремонта, на ремонта…
– С какъв екип бихте карали общинския влак? Ако станете кмет, ще има ли метла?
– Работата с метлата не е ефективна. Когато някой се е доказал като професионалист, няма причина да бъде махнат, трябва да се ползва неговият капацитет. Историята не започва от нас.
За да има устойчива политика, нека се позоваваме на опита на хората, които могат да работят. В Столичната община има такива. Но всеки управник трябва да има хора до себе си, на които се доверява. В този смисъл: да, имам екип, понеже политическата воля се прокарва през политически решения, които обаче са обезпечени експертно.
