Боб Дилън (роден като Робърт Алън Цимерман) е носител на Нобелова награда за литература. Но това е малка част от биографията му. Днес той е на 82 години и остава неуловим. Най-точно определение за него дава Джоан Бейз, която е категорична, че Дилън е любовта на живота ѝ: „Как винаги намираше точните думи, за да съхраниш неяснотата… Аз те обичах, а ти ми носеше само диаманти и ръжда.“
Мик Джагър недоумява защо с течение на десетилетия Боб Дилън е обожествяван от своите почитатели: „Били ли сте на концертите му? Той не поздравява публиката, изобщо не общува с нея и дори не се сбогува. Излиза, пее и си тръгва. По нищо не личи да изпитва и грам удоволствие.“
В своето поетично кино есе „Няма ме“ Тод Хейнс използва шестима актьори преплетени с различни образи в опити да уловят неуловимото. Филмът е вдъхновен от музиката и многото животи на Боб Дилън. Между 11-та и 17-та си година бяга от дома си повече от 10 пъти. Родителите на баща му, Цигман и Ана Цимерман, емигрират от Одеса в САЩ през 1905 година, бягайки от антисемитските погроми в Русия. Посвещава песен на всяка жена преминала през живота му. За себе си казва, че се възприема като поет, не като музикант: „Живея като поет и ще умра като поет. В началото никоя радиостанция не иска да пуска песните му: „В репертоара си аз нямах подходяща песен за комерсиалните радиостанции. Песни за развратни контрабандисти, за майки, удавили собствените си деца, за кадилаци, чийто бензин свършва след пет мили, за наводнения, пожари в сгради на профсъюзи, за мрак и трупове на удавници – такива песни не ставаха за радиоефира. В моите песни нямаше нищо весело. Те не бяха ведри и не преливаха от жизнерадост. Не се възприемаха лесно. Може да се каже, че не бяха комерсиални.“
През 1963 година отказва да се появи в Шоуто на Ед Съливан в знак на протест срещу цензурата. Малко преди началото е уведомен, че песента която смята да изпълни: „Talkin’ John Birch Paranoid Blues“ е обидна за консервативната организация “John Birch Society“. Боб Дилън почти никога не дава интервюта, а когато все пак реши да отговори на зададен въпрос, изявленията му всякога са сюрреалистични и абстрактни. Дори в момента остава непроследим за папараците. „Веднъж, в началото на 90-те, видях Боб на летище Хийтроу. Изглеждаше като амбулантен търговец, като просяк, едва го познах“, споделя Пол Маккартни.
„Аз съм скитникът евреин“, определя се Боб Дилън. „Никога няма да се спра. И допълва: „Всичко, което мога да направя е да бъда себе си. Каквото и да значи това.“
