„Пътят“ – Живописен цикъл по Евангелията на Матей, Марко, Лука и Йоан, на Николай Майсторов, представя Съюзът на българските художници. Изложбата се открива на 11 октомври в 18 ч. и ще може да се разгледа до 16 ноември в четирите зали на галерията на ул. „Шипка“ 6, научи ДУМА от СБХ.
Живописният цикъл „Пътят по Четирите евангелия“, работен над 10 години, включва общо 215 творби, от които 48 голямоформатни картини (210х290), 100 цветни проекта към тях и 65 подготвителни рисунки. Подобна панорама на евангелския цикъл у нас не е правена. Художественият живот чакаше търпеливо столетия след Новото време да се появи художникът, който чрез съвременни средства да намери пластичен еквивалент на Живота, Чудесата и Страстите Христови. И го намери, пише за предстоящата грандиозна по своя замисъл и обем изложба на Николай Майсторов изкуствоведката проф. Аксиния Джурова. Пълният текст на проф. Джурова за изложбата и пътя на автора към нея може да се прочете в уебсайта на СБХ – sbh.bg.
Николай Майсторов споделя: „През призмата на времето, в което живея, мисля си, че времето е част от хаоса на взаимоотношенията между държавите и народите, а така също е и част от българската реалност. Във всичко това се втъкава интимният път на моя живот, най-вече като образ на художник, който исках да бъда, и винаги се изкушавах да правя това, което усещах.
Поисках да нарисувам образа на Христос. Началото започна от моето семейство с религиозна нагласа. По-късно прочетох и препрочитам Евангелията. Като вярващ, но не религиозен, като слаб човек – определих страха си като първична единица на своята неопределеност, т.е. нещата от живота нямаха отговор на поставените от мен въпроси.
Затова моето интимно откровение беше към Бога и неговия син Христос. Но човекът Христос пристъпва до мен със своята сила и слабост. Вдъхновен съм от един образ на „Вечния революционер“, а това значи борец за Истината, като естествен и безкраен ритъм, вибрация, която пулсира във всеки човек, но единици дръзват да бъдат „Богове и синове“ на Творящата сила.
Затова реших да нарисувам този „Път“ на този Човек и Бог. Искам да материализирам своята енергия, да преживея вътрешната свобода на Бого-Човека, да прехвърля относителния образ на Битието, да наситя своята слабост със силата на „Вечния живот“.“
