Стартирането на нови офисни проекти в София ще бъде по-трудно през следващите години, макар че пазарът има нужда от още офиси. Търговските паркове се развиват добре и се очаква да продължат да растат. При логистичните имоти строителната себестойност намалява и това вероятно ще даде тласък на нови проекти, особено за по-големи сгради. В жилищния сегмент очакванията са строителството да продължи да се развива с досегашните си темпове. Такава картина за следващите години очерта Георги Киров, партньор и директор „Инвестиционни консултантски услуги“ в Colliers International, по време на Building Innovation Forum, организиран от „Градът Медиа Груп“.
На офис пазара в София към началото на COVID пандемията през 2020 г. е имало около половин милион квадратни метра на етап строеж, съставляващи около 25% от общото предлагане. През следващите години като завършени сгради на пазара са излезли около половината от тях, а останалите 269 хил. кв. м се очаква да бъдат завършени през следващите две-три години, съобщи Киров.
„Офис пазарът беше предизвикан от COVID пандемията, която промени мисленето за офисите“, отбеляза той и допълни, че в бъдеще евентуално нарастване на безработицата би могло да даде основание на компаниите да върнат всичките си служители в офиса. Прогнозата му обаче е през следващите години част от служителите да продължат да работят от вкъщи. „Ако преди COVID за всеки служител имаше по едно бюро, сега едно бюро обслужва двама служители“, каза Киров и допълни, че това отразява именно очакванията на компаниите за запазване на хибридния модел на работа.
На пазара на логистични имоти обичайният обем на площите в строеж е между 100 хил. и 200 хил. кв. м, а съществуващите площи достигат около 1,5 млн. кв. м, сочат данните на Colliers. Това показва, че делът на площите в строеж в общия обем е значителен, тъй като този сегмент наваксва изоставане, коментира Киров.
Той отбеляза значителното нарастване на строителната себестойност в сегмента на логистичните площи през миналата година. Ако в предишни години един склад се е строял за между 400-450 евро на квадратен метър, през първата половина на миналата година цената е нараснала до 600-700 евро на квадрат. Към края на 2022 г. ръстът се е успокоил, но цените все още не са се върнали на нивата преди началото на войната в Украйна.
„Това наложи голяма част от по-мащабните проекти в строеж през миналата година да изчакат, строяха се предимно средни и малки обекти“, коментира Киров. Намалялото предлагане е довело до повишаване на наемите. Киров отбеляза, че макар България да е интересна локация на кръстопът, в логистиката не е точно така, тъй като много бизнеси, които се установяват в региона, се ориентират към Сърбия, Румъния и други локации с по-ниски наеми. Той допълни, че евентуално приемане на България в Шенген би подобрило картината на пазара на логистични площи.
В жилищния сегмент данни на Националния статистически институт (НСИ) сочат, че миналата година разрешение за строеж за получили 1,4 млн. кв. м, но акт 16 получават около 600 хил. кв. м на година. Според Киров активното жилищно строителство е подхранвано от ниските лихви по ипотечните кредити, които са на средно ниво от около 2,5%. Другият двигател е остарелият сграден фонд в София – 76% от сградите са стари и не съответстват на изискванията на потребителите, посочи той.
На пазара на жилищно строителство се е появила и нова ниша, породена от покачването на продажните и наемните цени – цели сгради, които се отдават под наем.
