Дрожди, използвани при производството на храни, могат да доведат до разработката на нови пробиотици, след като проучване показа, че два вида от тези микроскопични гъбички имат потенциално положително въздействие при чревно възпаление, съобщи електронното издание Юрикалърт.
Много видове дрожди се използват в хранително-вкусовата промишленост заради способността им да предизвикват ферментация, да произвеждат аромати и др.
„Има какво да разберем от изучаването на ролята на гъбичните щамове в микрофлората и здравето на гостоприемника, както и че видове, които се използват в хранителните процеси, могат да бъдат източник на нови пробиотици„, казва водещият автор на изследването Матиа Ришар, доктор на науките, от института „Микалис“ във френския град Жуи-ан-Жозас.
Досега много малко се знае за разнообразието от дрожди и за потенциалното им въздействие върху микрофлора и здравето на червата. Това са микроскопични гъбички, състоящи се от единични клетки, размножаващи се чрез пъпкуване. Някои от тях се използват от стотици години – Saccharomyces cerevisiae за производство на вино и хляб, Debaryomyces hansenii – за образуване на кора или зреене на сирене, и др.
Експертите провеждат новото проучване, тъй като се опитват да получат по-задълбочени познания за потенциалното въздействие на гъбичната микрофлора върху човешкото здраве. Идеята е това изследване да разгледа гъбичките, които се използват от компаниите за производство на хранителни продукти (сирена, колбаси).
„Тъй като интересът ни по-скоро е насочен към ролята им за здравето на червата и при развитието на възпалителни чревни заболявания (болест на Крон и улцерозен колит), наблюдавахме въздействието при адаптирани ин витро и ин виво модели„, обяснява Ришар.
Специалистите избират дрожди, които се използват интензивно в производството на храни и са доста различни видове, след което ги тестват с култивирани човешки клетки или в специфичен животински модел, имитиращ язвен колит.
Оказва се, че сред използваните дрожди при производството на храни има такива с благоприятен ефект върху червата и гостоприемника при възпаление. Те идентифицират два такива щама – Cyberlindnera jadinii и Kluyveromyces lactis, които имат потенциално благоприятен ефект върху възпаления при мишки на улцерозен колит.
Според учените при C. jadinii защитата вероятно се дължи на модифицирането на бактериалната микрофлора на гризачите, което от своя страна променя чувствителността към чревно възпаление чрез механизъм, който все още не е изяснен.
„Тези два щама никога не са специално описани с такъв благоприятен ефект, така че дори и да е необходимо да бъдат проучени допълнително, и по-специално да се види как са ефективни при хората, това е обещаващо откритие„, казва Матиа Ришар.
С. jadinii и K. lactis имат потенциал като пробиотични видове дрожди за борба с възпаленията на червата, но са необходими допълнителни проучвания, за да се разберат механизмите, по които действат.
Данните от проучването са представени в изданието на Американското общество по микробиология „емСистемс“ (mSystems).
