Всички се мъчат да разберат накъде се насочват лихвените проценти. Инвеститорите са нервни, както се вижда от волатилната доходност на дългосрочните американски ДЦК. Централните банкери на Америка се опитват да вдъхват спокойствие, но и те са в мъгла. На 25 август председателят на Федералния резерв Джей Пауъл обобщи това, като каза, че „ние се ориентираме по звездите при облачно небе“. Икономистите наистина имат някои инструменти, за да осветят пътя напред. Но те не са много полезни, пише колумнистката на Financial Times Сумая Кейнс.
Другият начин за измерване на R* е да се разгледат дългосрочните лихвени проценти, калкулирани от инвеститорите. Едно интересно проучване изчислява дългосрочния лихвен процент, вграден в стойността на британските апартаменти. То заключава, че естествената норма на възвръщаемост на капитала не се е повишила много след пандемията. Но този процент включва рискова премия, свързана с притежаването на британска собственост, и може да бъде повлиян от други изкривявания. И разбира се, казва Атиф Миан, един от авторите на изследването, колективното мнение на жилищния пазар „може да е грешно“.
Един кахърен централен банкер може да се побърка, тревожейки се за несигурността. Ами ако R* наистина се движи бавно, но както разкри пандемията сме надценили спада му през 2010-те? Ами ако очакванията на централните банкери и инвеститорите се подхранват взаимно? Вероятно не е голяма утеха да се каже, че тези оценки на R* са най-добрите, с които разполагаме. Но може би е успокояващо, че евентуалните грешки в тях ще бъдат също толкова трудни за определяне, завършва Кейнс.
