47-годишната боливудска филмова звезда Вивек Оберой не е типичният инвеститор в имоти, а новото му начинание – строителството на луксозен хотел на остров в река Ганг в Индия, не е типичната имотна инвестиция, пише Financial Times.
Чрез комбиниране на собствения си капитал с този на други богати индийци Оберой е набрал 40 млн. долара от нужните му 160 млн. долара за спа курорта в щата Утараханд.
Това може да е по-рискова перспектива в сравнение с офис сградите в градския център и моловете, които са в основата на бизнес имотите, но Оберой търси по-голяма от средната възвръщаемост.
При последната си имотна инвестиция – поредица от мащабни жилищни проекти за служители с ниски доходи, той постигнал марж на печалбата от около 20% на година между 2011 г. и 2017 г. Този път, възползвайки се от модата сред богатите да се насочват към уелнес, аюрведа медицина и устойчиво пътуване, той се надява на още по-голямо постижение.
„В момента има огромно търсене на лукс, а тази инвестиция се вписва в секси частта на портфейла ми“, казва Оберой, имайки предвид, че около 40% от инвестициите му са високо рискови и с висока възвръщаемост, включително сделки с фондове за частни капиталови инвестиции и за рискови инвестиции в Индия.
Несигурността за бъдещето на офиса и запазващите се слаби перспективи пред търговията на главните търговски улици се комбинират с по-високи разходи за обслужване на заемите и тласкат богати инвеститори от цял свят все повече към нишови имотни сектори. Наред с луксозните места за настаняване складовете и сградите за индивидуално съхранение също са популярни. Същото се отнася и за търсенето на необичайни имоти като дестилерия за американско уиски.
Случаят на Кал Симънс, супер богат сериен предприемач от Вирджиния, САЩ, показва защо инвеститорите с високо нетно богатство охладняват към конвенционалните имотни сектори.
Преди пет години той инвестирал 150 хил. долара с местен предприемач в ремонта на пететажна офис сграда в центъра на Александрия. Идеята била да се повиши стойността на сградата благодарение на подобренията и растящите цени на по-широкия пазар. Това щеше да позволи на инвеститорите да рефинансират, да си възвърнат първоначалните инвестиции и след това да разчитат на сигурни дългосрочни приходи от отдаването на сградата под наем на бизнес наематели.
Но Симънс казва, че днес според банките сградата струва по-малко, отколкото са платили инвеститорите – той не е съгласен с това, и няма перспективи за рефинансиране с по-голям заем.
Той е много по-съсредоточен върху първоначална фаза от инвестиции в акции, отколкото в имоти – неотдавна финансирал двама местни предприемачи за изграждането на център за пикълбол и заделил първоначално финансиране за приложение за запознанства.
Затова, когато същият предприемач се свързал с него тази година за сходен проект, той пасувал. „Сградата е страхотна, той е страхотен оператор и преди пет години с удоволствие щях да се включа. Но днес възнаграждението за риска не работи – сега, когато парите ми могат да ми донесат 5% възвръщаемост без никакъв риск, просто няма смисъл“, казва Симънс.
