Антоновден (Андо̀новден, Лѐлинден) е християнски и български празник, на който се почита паметта на св. Антоний Велики.
Според статистиката на НСИ в периода 2016 – 2020 г. Антоновден е един от най-популярните празници, бивайки и имен ден (носителите на имената Антон, Антония и производни им имена в страната са около 80 хиляди в този период).
Православната църква почита паметта на св. преп. Антоний Велики (наречен така тъй като е считан за основател на християнското монашество) на 17 януари (денят на смъртта му). Смята се, че празнуването на неговия ден предпазва от болести
Първоначалното значение на старото римско родово име Антоний е „безценен, неоценим, който няма цена“.
Като имен ден денят се празнува от:
- мъже – Антон, Антонио, Антоан, Андон, Андуин, Дончо, Донислав, Тончо, Тонислав, Тонко.
- жени – Антония, Антоанела, Антоана, Антоанета, Антонина, Андония, Донка, Доника, Донна, Дона, Донателла, Тоника, Тонка, Тоня, Тони.
Някои от имената, чествани на този ден са с по-неопределен (унисекс) характер – Тони, както и само имащи известно сходство – Томас.
Свети Антоний е роден през 251 г. в Среден Египет (римската провинция Египет), в семейство на заможни и благочестиви родители-християни, принадлежащи към местното население (копти); осиротява на 20-годишна възраст.
След смъртта на родителите си, той раздава наследството си на бедните и се оттегля от света (става отшелник) След дългогодишна духовна борба, включваща редица изкушения, на които според легендата е подложен от Сатаната (изкушенията на свети Антоний) постига святост и е удостоен от Бога с дарбата да лекува, както и изобщо да върши чудеса.
Година преди смъртта си участва в дискусия (диспут) с представители на арианството, проведена в град Александрия, Египет. Успехът му в спора с тях е наречен „тържество на християнството“ (само по себе си арианството е окачествено, като ерес още от Първия Вселенски събор през 325 г.; определението „тържество на християнството“ е близко по смисъл до по-късното „тържество на православието„, но визира различно събитие).
Умира на 105-годишна възраст (през 356 г.), запазвайки телесното си здраве и сила (през почти целия си живот непрекъснато пости).
