Богоявление е един от най-древните християнски празници. Празнува се на 6 януари (Йордановден) по Грегорианския календар и е посветен на разкриването на Исус Христос, като Бог, вече в зрялата му възраст. В миналото е бил повече насочен към честване на появата му в света изобщо, както и на съпътстващи я библейски събития, като Обрезание Господне и Поклонението на Влъхвите. Постепенно от него се отделя, като самостоятелен празник Рождество Христово[1, което е сред причините днес различните християнски деноминации да го празнуват различно.
Празникът в Гърция се празнува на 6 януари, а в Русия и Сърбия – по стар стил – на 19 януари.
Този празник има различни имена в различните области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. Народът нарича празниците Богоявление и Йордановден по общо име „Водици“, заради връзката им с водата; на този ден всеки, който иска да е здрав през годината, се окъпва или поне се измива на река. Където има водоем, се извършва ритуално хвърляне на кръста от местния свещеник. След изваждането на му се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете, а вярващите си носят от нея у дома за защита от болести и пречистване на душата,
С празника са свързани различни поверия, сред които:
Ако на Йордановден времето е студено и сухо – годината ще бъде добра и плодородна.
Замръзне ли хвърленият във водата кръст, годината ще бъде здрава и плодовита.
Който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив.
През нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае.
