Замърсяването с фини прахови частици (ФПЧ) продължава да бъде основен проблем за качеството на атмосферния въздух в страната. Това сочат данни от Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда през 2021 г. Той беше публично представен днес от екип на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС).
Документът е приет от Министерския съвет през юли миналата година, съобщиха от Министерството на околната страна и водите (МОСВ). Той се изготвя в съответствие с изискванията на Закона за опазване на околната среда, на база анализи и оценка на индикаторите за времеви период от 18 месеца преди годината на приемането му. Целта му е е да информира обществеността и държавните институции за състоянието и рисковете за околната среда и природните ресурси, както и за постигнатата степен на ефективност и целесъобразност на провежданата природозащитна политика.
Докладът включва 16 раздела, които обхващат основните екологични направления. Формулирани са „ключови въпроси“ от обществен интерес, описани са използваните индикатори и методологии за оценка, източниците на информация и референтните документи, чрез които се търсят отговорите. Оценката на индикаторите е направена по времеви периоди и са изведени тенденции и заключения, които формират „ключови послания“ по съответните екологични теми.
Основните причини за наднормено замърсяване с прахови частици са отоплението с твърдо гориво през зимния сезон и емисиите от автомобилния и обществен транспорт, се казва в документа. Наред с това обаче върху лошия въздух влияят и други фактори. Един от тях са емисиите на азотни оксиди, които през 2021 г. са се увеличили с 9%. Емисиите на амоняк пък са нараснали с 1%.
Според МОСВ голямо влияние върху увеличаването на броя на ФПЧ оказва пренасянето на пустинен прах. Общият брой на редуцираните превишения, които се дължат на пренос на пустинен прах, е 189 в 33 от станциите за мониторинг, за които е приложена методиката. Средният брой редуцирани превишения на станция е около 4-5. По-голям брой редуцирани превишения има в пунктове „София-Надежда“, „София – Младост“, „Гара Яна“, „Пловдив – Каменица“, „София – Хиподрума“, „Пловдив – ж.к. Тракия“, „Перник – Църква“.
Най-голям брой превишаване на средноденонощната норма (СДН) през 2021 г. са измерени в АИС „Пловдив – ж.к. Тракия“ – 85 превишения (74 след приспадане), „Силистра ДОАС S1“ – 60 превишения, и в пункт „Долни Воден“ – 57 превишения (53 след приспадане).
В същото време според, представената информация, намаляват емисиите на серни, азотни оксиди, НМЛОС, амоняк и ФПЧ2.5 на национално ниво в сравнение с 2005 г. В сравнение с 2020 г. през 2021 г. емисиите на серни оксиди намаляват с 26%, а емисиите на неметанови въглеводороди и ФПЧ2,5 – с до 3%.
Продължава обаче тенденцията за превишение на средночасова норма (СЧН) за серен диоксид (SO2) в Югоизточен РОУКАВ, но през 2021 г. нормата е превишена в АИС „Димитровград – Раковски“ (30 превишения), а не в АИС „Гълъбово“, както през предходните години. Основните източници на SO2 в Югоизточен РОУКАВ са ТЕЦ, разположени в района. 4 През 2021 г. е регистрирано едно превишение на алармения праг за SO2 в АИС „Димитровград – Раковски.
В рамките на представянето на доклада министър Юлиян Попов призова за електрификация на градския транспорт, включително на такситата и куриерските автомобили. По думите му ако общините предприемат повече за електрификация на транспорта в градовете, тогава ще се създаде „критична маса, която да доведе до обръщане на тенденцията“.
Що се отнася до водните ресурси, в периода 2011-2021 г. се наблюдава понижение в около 51% на басейните с подземни води. Отрицателните тенденции на дебита са най-значителни в Перущица-Огняновски и Бобошево-Мърводолски карстови басейни, в басейните на Преславска антиклинала, масива Голо Бърдо, сарматски водоносен хоризонт на Североизточн а България и Башдерменска синклинала, район Странджа.
От МОСВ припомнят, че през м. януари 2021 г. са регистрирани поройни и речни наводнения. Те са били съсредоточени главно в Западна и Югоизточна България и са резултат на обилни валежи, съчетани на места със снеготопене, като в някои области сумата на валежите за 72 ч. надвишава три пъти месечната норма. Бедствено положение заради наводнения, разрушени мостове и разбити пътища е било обявено в 8 области. През май, юни и юли 2021 г., предимно в западните и централните части на страната са регистрирани силни гръмотевични бури, придружени от поройни дъждове, градушки и бурни ветрове, които са предизвикали локални наводнения, повреди по пътищата и електропреносната мрежа, докато в източната половина на страната валежите в периода юли-септември са значително под нормата, което довежда до тежко засушаване (с изчерпване на почвените влагозапаси) в някои райони. По време на горещата вълна (юли-август) в някои райони са измерени температури над 42℃.
Проблем за страната остава да бъде изземането на значително количество води за охлаждащи процеси в енергетиката, които съставляват средногодишно 62,4% от общо иззетите пресни води.
Като цяло в периода 1988-2021 г. се установява нарастваща тенденция в колебанията на максималния 24-часов валеж за районите с надморска височина до 800 m. Въпреки това обаче МОСВ отчита намаляване на емисиите от парникови газове. Причина за това са структурните изменения на икономиката, поради радикалния икономически преходен процес от централно планирана към пазарна икономика. Това довежда до намаляване на енергия в ТЕЦ (и увеличение на дела на хидро- и атомна енергия), структурни изменения в промишлеността (включващи намаление на енергийно[1]интензивната продукция и подобряване на енергийната ефективност), по-добро изолиране на сградите и преминаване от твърди и течни горива към природен газ.
В периода 2015-2021 г., засегнатите площи от плоскостна водна ерозия и почвените загуби се увеличават значително. В сравнение с предходната година, през 2021 г. се наблюдава слабо увеличаване на интензитета на плоскостната водна ерозия.
Наред с това в документа се посочва, че фитосанитарното състояние на горите по отношение на увреждания от абиотични, биотични и антропогенни фактори, сравнено с предходните години се влошава, като процента на увредените гори не е повече от 1,5% спрямо залесената горска площ в страната.
През 2021 г. е преките щети от горските пожари в България са оценени на 152 401 лв. при 596 220 лв. през 2020 г. и средни стойности от над 1.8 милиона лв. за последното десетилетие.
Въпреки това, се наблюдава тенденция тенденция за увеличаване на общата площ на горските територии, като увеличението ѝ за периода 1960-2021 г. е над 17%. Към края на 2021 г. общата площ на горските територии е 4 270 269 ha, което е 38.7% от сухоземната територия на страната.
Сериозен проблем за държавата се оказва рециклирането на отпадъци. Не е постигната националната цел за рециклиране на 51% от боклуците, сочи докладът.
И все пак, количеството на образуваните битови отпадъци намалява с 25% спрямо 2010 г. Намалението на образуваните битови отпадъци е показател за ефективността на мерките за предотвратяване на отпадъците и променящите се модели на потребление от страна на гражданите. Концентрирането върху битовите, а не върху промишлените отпадъци, има предимството при отразяване на потреблението и не се влияе от наличието или липсата на силни производствени сектори в дадена страна. В петгодишен аспект, оползотворените в икономиката на страната рециклирани материали, бележат тенденция на повишаване от 3,50% през 2017 г. до 4,90% през 2021 г.
Търговията с рециклируеми суровини, на европейско ниво, бележи значителен спад и докато през 2017 г. тяхното количество е над 9 млн. тона, то през 2020 г. е малко повече от 8 млн. тона. На национално ниво, през последните пет години, търговията с рециклируеми материали регистрира леко повишение.
