Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 г. (нов стил) в град Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално учи в Карлово (1854-1858), където неговият баща е учител. По-късно се завръща в Калофер и там продължава учението си под ръководството на своя баща. През 1863 г. завършва калоферското училище.
През октомври същата година заминава за Русия и се записва като частен ученик във Втора одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща отново в родния си градер и започва да подканва към бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.
По това време във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев – „Майце си“.
От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. „Дунавска зора“. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски.
През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и е изпратен във Фокшанския затвор, но е освободен, благодарение на застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на българския революционен печатен орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция вече излиза новият орган на революционната партия – в. „Знаме“. През 1875 г., съвместно със Стефан Стамболов, Ботев издава стихосбирката „Песни и стихотворения“.
През Априлското въстание сформира чета, на която става войвода. От Гюргево се качва с част от четата на австро-унгарския кораб „Радецки“ и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг при Козлодуй. На 20 май 1876 г. е последният тежък бой. Привечер, след като сражението затихва, куршум пронизва фатално знаменития български революционер и гениален поет. Ботев загива на място.
