През 1858 г. Лондон се сблъскал с последиците от вековното безразсъдно изхвърляне на отпадъци в река Темза със скандалното събитие, известно като „Великата смрад“.
Примитивните канализационни системи позволили суровите човешки, животински и промишлени отпадъци да се изхвърлят директно в помийни ями, водостоци и окопи, създавайки нехигиеничен кошмар. Въвеждането на вътрешните тоалетни изострило проблема, като така допълнително се натоварила остарялата канализационна система, от което последвало отпадните води да се вливат в Темза – основният източник на питейна вода в града.
Лондончани, които не знаели за последствията, вярвали, че отпадъците ще бъдат отнесени в морето. Въпреки това, приливният характер на Темза позволила да се натрупат отпадъци, достигайки критична точка през 1858 г.
Горещата вълна и сухото заклинание направили реката почти застояла, което довело до това в града да се разнесе отвратителна миризма, която засегнала дори висшите класи. Ужасната ситуация предизвикала действия едва когато депутатите, вече неспособни да избягат от вонята дори от новото място на парламента, бързо приели законопроект за финансиране на изграждането на модерна канализационна система.
Строителният инженер Джоузеф Базалгет ръководел проекта, като проектирал революционна канализационна мрежа, която отклонявала отпадъците далеч от Темза. Завършена за 18 дни, тази иновативна система, която струвала около 300 милиона долара в днешни пари, не само спасила града от окаяната воня, но и значително подобрила общественото здраве.
