Над една четвърт от крайбрежната плажна ивица на България е преминала в ръцете на частни собственици в явно нарушение на Конституцията. Това се посочва в анализ на сдружението „Зелени закони“, оповестен вчера. Инициативата настоява за незабавни мерки и промени в законодателството, които да възстановят държавната собственост върху крайбрежната плажна ивица и да предотвратят бъдещи неправомерни практики.Според събраните от Зелени закони данни в България към 2024 г. съществуват не по-малко от 183 плажа, обхващащи 14 213 декара. 26% от тях, или 3811 декара се притежават от частни лица и общини. Постепенно голяма част от тези територии се урбанизира, като чрез общи и подробни устройствени планове общините са допуснали 1026 декара да могат да се застрояват.
Частна собственост се открива в 41 плажа, като няколко от тях са практически частни. Сред тях са четири от десетте най-големи плажа в България. Най-големият български плаж при с. Ново Оряхово – Камчийски пясъци, е частен на 90%, а вторият по големина – този в Шкорпиловци – е частна собственост над 60%. 81% от „Аркутино“ също не са държавна собственост, а на централния плаж в Созопол 71,8% не са държавни. Държавата е изгубила собствеността и върху части от други популярни плажове у нас – напр. 10,9% от плаж „Харманите“ в Созопол, 18,2% в Карадере, 21,7% от плаж „Смокините“ – север, 33,5% от „Смокините“ – юг, 41,9% от плажа на къмпинг „Градина“, 31,3% от плаж „Батовски“ в Кранево. Природозащитниците смятат, че е възможно сделките да се атакуват в съда или да се направи промяна в законите, която да визира актовете и сделките, довели до частна собственост върху крайбрежната плажна ивица.Крайбрежната плажна ивица се определя за изключителна държавна собственост в приетата през 1991 г. Конституция, припомнят „Зелени закони“. Любопитно е, че дотогава терминът „крайбрежна плажна ивица“ е използван само в Закона за здравето като курортен ресурс и за нея е било отговорно Министерството на здравеопазването.
И след приемането на новата Конституция, дълги години плажната ивица остава без ясно определение. Определение на това що е то крайбрежна плажна ивица се появява чак през 2005 г., но се обвързва с начина на трайно ползване – за рекреационни цели. Това позволява на МС и МРРБ да деактуват големи части от някои плажове, защото те не са имали такова предназначение, а някакво друго – например защитени територии и т.н., като по такъв начин ги включат в стопанския оборот и държавата започва да ги заменя и продава. Имотите са определени като пасища, други земеделски земи или гори. Най-известна е сделката с продажбите и заменките на гори на територията на бившата защитена местност Камчийски пясъци, започнала само три месеца сред приемането на закона.