Седнала в малката си дървена къща близо до гората Сити Нуриани се маже със слънцезащитен крем, направен от ориз и листа от екзотичното дърво пандан.
„Ако не го направя, слънцето ще ме изгори“, казва Нуриани. Тя се готви за редовния си патрул из гората, разказва BBC. Службата ѝ е доброволна. Жената обикаля из гористия район на окръг Кетапанг в индонезийската част от остров Борнео.
Нуриани е координатор на пожарна команда, съставена изцяло от жени. Името на групата е The Power of Mama. Създадена е през 2022 г. с идеята да помага на местните хора и да опазва природата.
„Борехме се с многобройни пожари всяка година. Пушекът беше толкова гъст, че се налагаше евакуация на училища. Много деца страдаха от респираторни инфекции“, казва Нуриани.
Близката гора се обитава от една от най-големите популации на орангутани. Освен това е район, осеян с просторни торфища. За да се разчистят терени за земеделие, торфищните райони се пресушават, а често се и палят. И без умишлен палеж обаче торфищата са много податливи на пожари.
Селото на Нуриани се намира между два големи торфищни района, простиращи се на територия от около 70 квадратни километра. Всяка година, особено през сухия сезон това малко населено място е заплашено от пожари.
Затова през 2022 г. е създадена групата The Power of Mama. В началото в нея членуват 44 жени. Днес са вече 92 от общо шест околни села. Повечето са домакини, но има и няколко работещи дами.
Как минава ежедневието им?
Обикновено Нураини става рано. Готви и подрежда къщата. Около 9.30 ч. се качва на мотора си и тръгва към гората. Носи хиджаб с надписа на групата и гумени ботуши. Заедно с други жени тя патрулира из близките стопанства, където се отглеждат боб, банани, люти чушки, зеле и тикви. Фермерите често палят горите, за да си разчистват терени. Това е дейност, позволена от правителството, стига да се извършва в определени рамки. Нуриани и другите жени говорят с фермерите и ги убеждават да държат пожарите под контрол, за да не се стигне до бедствени ситуации.
И именно тук се появява най-големият успех на женската пожарна команда. Техните съвети и настоявания много по-често са успешни сред фермерите. Стопаните може и да пратят правителството по дяволите, но няма да направят същото с местните жени.
The Power of Mama е създадена от Индонезийската фондация за възстанояване на природата (YIARI), която пък е местният филиал на световната International Animal Rescue.
Директорката на индонезийското звено Кармеле Санчес разказва следната комична случка. Преди години фермер от Борнео пали огън, за да разчисти терен. От нейната организация го молят да започне да гаси, но той не им обръща никакво внимание. Местните власти също не успяват да го убедят. Тогава обаче от YIARI започват да говорят с жената на фермера. Тя пък отива при съпруга си и той набързо гаси огъня. Така на всички става ясно колко успешни могат да са жените при предотвратяването на пожари.
Но убеждаването на фермери да направят или да не правят нещо е само част от работата. По време на сухия сезон на The Power of Mama наистина им се налага да гасят пожари. Тогава те обикалят непрекъснато рисковите участъци, а често получават и сигнали от селяни. Често им се налага да ползват лодки, за да стигнат до горящите райони. Ако трябва, работят с маркучи и помпи и гасят.
Обучението на „мамите“ се прави от YIARI. Те им показват как да работят с техниката, как да откриват пожари с дронове, как да общуват с местните и да им обясняват за опасностите от горящите торфища.
Да си пожарникар на такова място изобщо не е лесна работа.
Често пъти огънят тук започва под земята, т.е. в самите торфища. Минава много време преди точното място да бъде открито. През това време пластовете тлеят и изпускат отровен дим. За здравето на жените доброволки има сериозни рискове. Често пъти те са изложени на пушек и могат да останат дълго време в опасна зона. Затова носят маски и се учат как да гасят от безопасно за тях разстояние. Досега смъртни случаи не е имало. Но има ранени – обгазени, паднали от моторите из неравните терени.
Жените имат особено важна роля в повишаването на екологичното съзнание на местните, казват от YIARI. В началото пожарната команда се приема с насмешка. С времето обаче доброволките успяват да спечелят уважение, а и доверие от хората.
Една от участничките в групата си спомня как докато гасяли пожар живеещият наблизо фермер я обвинил, че му откраднала ананасите. Тя се ядосала и си тръгнала, но после я извикали обратно, защото селяните не можели да се справят сами. Тя се върнала със специална техника, а фермерът се засрамил от постъпката си.
Заради случаи като този сега вместо подигравки „мамите“ получават покани да участват в селски събрания. Което говори, че тяхната роля в обществото става все по-важна. Освен това броят на пожарите в региона намалява.
Миналата година „мамите“ получават награда заради усилията им да осигуряват чист въздух. Нуриани казва, че е научила много неща и те не са свързани само с гасенето на пожари. Тя има петгодишна дъщеря, на която разказва как да се грижи за природата.
