Нов спор между Вашингтон и Москва предизвика тревога за потенциален риск от ядрена атака срещу сателити в Космоса, която може да предизвика хаос в критичните комуникационни системи на Земята.
Русия отхвърли твърденията на САЩ, че разработва космическо ядрено оръжие за борба със спътници, а президентът Владимир Путин заяви във вторник, че Кремъл е „категорично против“ разполагането на ядрени оръжия в орбита, и обвини Белия дом, че плаши американските законодатели, за да приемат нов пакет от помощи за Украйна. Това се случи след като се появи новината, че САЩ смятат, че Москва разработва космическа ядрена бомба, чиято детонация би могла да извади от строя сателитите, които са в основата на критичната американска инфраструктура, включително военните комуникации и мобилните телефонни услуги.
Тази информация за първи път започна да циркулира миналата седмица, когато председателят на комисията по разузнаване към Камарата на представителите на САЩ Майк Търнър предупреди за „сериозна заплаха за националната сигурност“, свързана с руските възможности в Космоса. По-късно президентът Джо Байдън заяви, че Москва изглежда разработва противоспътниково оръжие, но отбеляза, че то не представлява спешна „ядрена заплаха“ за американския народ, и изрази надежда, че Русия няма да го разположи. Тази надежда обаче може да се окаже неоснователна, тъй като запознат с темата източник на Bloomberg е категоричен, че такъв потенциал може да бъде изведен в орбита още тази година.
Анализатори коментират пред CNBC, че разполагането на подобно оръжие може да причини „безразборни“ щети, като нанесе поражения на системите, на които хората разчитат за ежедневни услуги като разплащания, GPS навигация и дори за прогнозата за времето.
„Космосът е неразделна част от ежедневието ни, независимо дали го осъзнаваме или не“, казва Кари Бинген, директор на проекта за аерокосмическа сигурност и старши научен сътрудник в програмата за международна сигурност в Центъра за стратегически международни изследвания.
Какво представляват космическите ядрени оръжия и какви смущения могат да предизвикат?
Космическите противоспътникови ядрени оръжия са вид системи, предназначени да повреждат или унищожават спътникови съзвездия. Това може да бъде със стратегическа цел, например за да се обезвредят военните операции на противника, или с разрушителна – да се извади от строя гражданската телекомуникационна инфраструктура.
Космическата ядрена бомба може да бъде изстреляна от Земята или от Космоса, като в крайна сметка създава огромен електромагнитен импулс или електрическа вълна, която може да унищожи спътниците, разбивайки техните електронни системи. Изпускането на радиация в магнитното поле на Земята също би могло да доведе до разрушаване на космически спътници с течение на времето, въпреки че е малко вероятно радиацията да причини пряка вреда на хората.
„Това е безразборно оръжие“, казва Бинген. „Детонацията би била многопосочна.“
Досега подобно въоръжение не е било използвано във военни действия, въпреки че Китай, Русия и САЩ са сваляли собствени сателити при различни демонстрации на военна мощ. Но употребата на му в реални военни действия би могла да има сериозни последици за глобалната сателитна мрежа.
По данни на Службата на ООН по въпросите на космическото пространство към април 2023 г. в орбитата на Земята има близо 7800 действащи спътника, които поддържат всичко – от телефонни и интернет мрежи до телевизори, финансови услуги, селскостопански системи и космическо наблюдение.
Спътниците са от решаващо значение и за военните операции, като помагат за събирането на разузнавателна информация и откриването на изстрелвания на ракети, както и за навигация и комуникации. Starlink, сателитната мрежа, собственост на Илон Мъск, например осигури на украинските сили непрекъсната комуникация на бойното поле в началото на войната – въпреки че оттогава се появиха опасения, че и Русия използва тези възможности в окупираните райони.
Понастоящем не е ясно какво точно е естеството на всяка антисателитна система, произведена в Русия. Анализатори обаче коментират пред Reuters, че според тях е вероятно тя да използва ядрена енергия за заслепяване, заглушаване или изпържване на електрониката в сателитите, а не да представлява ядрена бойна глава, предназначена за свалянето им. Потенциалното въздействие на противоспътниковата атака ще зависи и от височината на целевото устройство и близостта му до други спътници.
Анализатори акцентират пред Bloomberg, че повреда на сателит в ниска околоземна орбита – стандартната позиция на повечето търговски спътници – може да изпържи други такива на стотици километри.
„Всичко това зависи от мястото на детонацията и от това какви сателити се намират в близост“, казва Бинген.
Колко вероятна е антисателитна атака?
Разполагането на ядрено оръжие, базирано в Космоса, би означавало сериозен напредък във военния потенциал на Русия и сериозна ескалация на геополитическото напрежение. САЩ вече заявиха, че смятат, че системата, която Москва разработва, би нарушила Договора за космическото пространство – споразумение от 1967 г., което забранява на подписалите го страни, включително Русия и САЩ, да поставят „в орбита около Земята обекти, носещи ядрено оръжие или друг вид оръжие за масово унищожение“. Това би означавало и пряко усилие за подкопаване на националната и икономическата сигурност на САЩ.
Като реакция на тази потенциална заплаха САЩ променят стратегията си за космическа комуникационна архитектура през последните години, преориентирайки се към по-широко разпространени модели, състоящи се от по-многобройни и по-малки сателити. Въпреки това опасността не може да бъде напълно елиминирана.
„Защитата срещу подобна атака е изключително трудна. Не съществува решение, което да е „сребърен куршум“, казва Бинген.
Заплахата от ядрен конфликт се засили от началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г., което бележи отстъпление от договорите за контрол на въоръженията от епохата на Студената война. През 2023 г. Путин преустанови участието на страната си в договора “Нов СТАРТ” – последното останало споразумение, ограничаващо размера на ядрените арсенали на САЩ и Русия.
Въпреки това Бинген вярва, че използването на такъв инструмент ще остане „оръжие от последна инстанция“ за Русия
Следващата военна граница
Космосът често е определян като следващата геополитическа граница, представляваща нова област за военни действия и международни спорове.
Глобалните разходи за космическа отбрана са скочили до приблизително 54 млрд. долара през 2022 г., в сравнение с 45 млрд. долара година по-рано, според последните данни на американската организация с нестопанска цел Space Foundation. САЩ се смятат за водещи в това отношение, въпреки че в доклада се признава, че официалните данни за Русия и Китай са по-трудни за получаване и сверяване.
Генералният секретар на НАТО коментира пред CNBC, че военният алианс отдавна е наясно с „предизвикателствата и заплахите“ в Космоса и отбелязва, че той е готов да се защити от всяка космическа атака.
В ревизия на космическата политика на НАТО от 2021 г. се казва, че атака към, от или в Космоса би представлявала „ясно предизвикателство“ за алианса и би могла да доведе до задействане на клаузата за взаимна отбрана по член 5.
„НАТО е готова да защитава всички съюзници срещу всяка заплаха във всяка област“, категоричен беше по време на Мюнхенската конференция по сигурността Столтенберг.
