Егоцентризмът се изучава от векове от философи, психолози и обикновени наблюдатели на човешкото поведение.
Известно е, че времената на криза ни предразполагат към засилени действия в тази насока, а през последните години преживяхме период на т.нар. „пермакриза“.
Въпреки че в периода на пандемия се говореше усилено за съпричастност и алтруизъм, в първите дни на Covid-19 по-често се срещаше егоистичното поведение, пише Fortune.
По онова време може да сме го отписали като светкавично явление, което ще отшуми. Tова обаче не се случи. Стресовите събития са способни да изкривят траекторията на личността и поведението на цяло поколение.
Въпреки това изследванията показват, че хората са устроени както да търсят личния си интерес, така и да се стремят към алтруистично поведение.
Всъщност съществува здравословно напрежение между егоизма и про-социалното поведение (т.е. наличието на склонност към щедрост), което е от решаващо значение за човешките отношения и конфликтите като цяло.
Докато вродената реакция „борба или бягство“ насърчава да се грижим за себе си при животоспасяващи обстоятелства, успехът ни като хора зависи от развитата ни способност да си сътрудничим с другите. Това означава, че съществуват естествени ограничения и граници на егоистичното поведение.
Какво ни коства егоизма?
Психолозите често дефинират егоизма, като се позовават на еволюционната биология, икономиката и философията. Но в най-простата си форма това е фокусиране върху себе си над (и дори за сметка на) другите. Вероятно това означава, че егоистичните индивиди правят конкурентни избори, които водят до по-голяма лична изгода, осигурявайки повече ресурси за себе си в ущърб на околните.
И макар на пръв поглед да изглежда, че егоистичното поведение носи големи ползи, трябва да се вземат предвид и щетите от него.
Ниското самочувствие от своя страна се свързва с по-ниска удовлетвореност от живота, както и с по-висока завист, самовнушения и социална тревожност. В същото време фокусът върху самооценката предсказва повишена тревожност и депресия, както и вредни за здравето навици. Той също така предсказва намалена стабилност на взаимоотношенията с повишена тревожност и повече социални конфликти.
Полезно е да разберем по-добре спектъра „егоистичен-безкористен“ и как можем да се преориентираме, за да увеличим максимално благосъстоянието си, посочва Fortune.
Склонни сме твърдо да определяме хората като „универсално егоистични“ или „универсално алтруистични“, но и двете отразяват крайностите в спектъра, през който се плъзгаме напред-назад с течение на времето.
Въпреки че може да звучи като оксиморон, т. нар. здравословен егоизъм, който се отнася до уважението към собственото здраве и щастие, може да има положително въздействие както върху самите нас, така и върху другите.
В крайна сметка може би не става дума за пълно премахване на егоизма, а за това всеки от нас да се справя по-добре със себелюбието и да култивира състрадателна нагласа, за да балансира по-добре човешкия спектър на поведение.
Състраданието и алтруизмът от своя страна не са неизменни фабрични настройки. Те са умения, които трябва да развиваме и използваме всеки ден.
Алтруизмът не е мъртъв, той просто се нуждае от възраждане. А науката ни казва, че всички ще имаме полза от това.
