Цените на петрола се задържаха под 83 долара за барел от сорта Брент, въпреки че в неделя Организацията на страните износителки на петрол и техните партньори, начело с Русия, решиха да удължат до юни въведените миналия ноември доброволни съкращения на добива и износа си с 2,2 милиона барела дневно.
Така поне до средата на годината общите доброволни съкращения на ОПЕК+ от края на 2022 година остават на ниво от близо 5,9 милиона барела дневно или 5,7% от глобалното търсене на суровината.
Движението на цените на „черното злато“ обикновено е един от най-точните индикатори за оценката на бизнеса за геополитическата ситуация.
В Европа се надяваме да избегнем рецесията, но със сигурност ще минем през стагнация. В Съединените щати ситуацията е далеч по-добра, но също няма място за розови очила – по различни причини. За Китай – втората по големина икономика в света – заглавие на CNN от края на декември 2023 г. казва: „Мизерна година, 2024-та може да е още по-лоша“.
Какво означава това на езика на петролните производители? Коментира пред БНР Алан Гелдър, анализатор в Wood Mackenzie – една от водещите консултантски компании за енергийните пазари.
„Глобалното търсене на петрол продължава да удря рекорди. През 2023 година имаше по-голямо търсене спрямо предпандемичната 2019-а. Ръстът е почти с 2 милиона барела дневно. През късната пролет и началото на лятото ще има още по-голямо търсене, което ще накара картела ОПЕК и неговите партньори да увеличат производството“.
И следва логичният въпрос – как така икономиката буксува, пък има по-голямо търсене на петрол? Отговорът се крие във възстановяването след шока от пандемията и високите енергийни цени преди и в началото на пълномащабната война на Русия срещу Украйна. Също така през пролетта и лятото се засилва търсенето в Китай. „Глобалната икономика се справя добре, но ще върви към равновесие“, посочва Гелдър, според когото силният икономически ръст ще остане мираж още години напред.
„Ще видим увеличаване на цените на петрола от настоящите нива до около 90 долара за барел в периода от юни до август. Тогава ОПЕК ще увеличи добивите, за да отговори на по-големите потребности на пазара“.
Юни е ключов месец, а финансовите анализатори вече разчетоха сигналите и от Федералния резерв в Съединените щати, и от Европейската централна банка за потенциално леко разхлабване на паричната политика или казано по друг начин – минимална лихвена стъпка надолу. От Франкфурт дойде обещанието, че „икономиката няма да бъде пожертвана“ в името на ценовата стабилност, но крехкият баланс между растеж и поносима инфлация може най-лесно да бъде нарушен от енергийния пазар.
„Много фактори влияят на пазара и на ценообразуването. На първо място е балансът на търсенето и предлагането. Търсенето зависи най-много от икономическото състояние. В Съединените щати например се наблюдава активен ръст на икономиката. В Европа има риск от икономическа стагнация, който трябва да се отчита. Внимателно следим и ситуацията в развиващите се страни, като Китай и Индия, които в днешно време са основни потребители на енергийни ресурси. Безспорно на пазарите влияе и случващото се в Близкия изток – напрежението там. А също и ситуацията в Червено море, която променя транспортно-логистичните вериги и съответно таксите за товарите и наличността на достатъчно танкери“, констатира руският вицепремиер Александър Новак след решението на ОПЕК+.
Дяволът е в детайлите – „доброволното“ решение за съкращаване на добива или износа не се договаря във формата ОПЕК+, а се взема на ниво всяка отделна държава – т.е. всеки голям петролен играч преценява състоянието на пазарите, в които оперира, и решава дали може да стегне още малко колана при доставките на „черно злато“, за да увеличи цената му, с което да спечели повече пари за по-малко суровина. „Ако направим оценка на базата производствени възможности/добив, ще видим, че тези, които най-сериозно ограничават добива си, са Саудитска Арабия, Кувейт и Обединените арабски емирства. При Русия ограничаването е по-малко, но ако погледнем какво е произвела и продала тя през последните месеци и даже две години назад, ще видим, че ситуацията се е променяла често.
Очакваме износът на руски петрол да продължи. Ще има краткосрочни проблеми заради ударите на украинските дронове по руски рафинерии. Има и санкции, които Съединените щати налагат върху корабните компании заради това, че не се съобразяват с ценовия таван. Въпреки всичко не очакваме руското производство и износ да намалеят значително.
Ако говорим за суров петрол от Русия, най-големите потребители са Индия и Турция. При дизела, голямо количество руска суровина отива в Бразилия, изобщо в Латинска Америка. Голямо потребление има и в Северна Африка“, коментира Алан Гелдър.
На Русия са наложени множество санкции заради агресията й срещу Украйна – защото продажбата на енергийни суровини е ключов приход за руския бюджет. Договорен между страните, партньори на Киев, бе и ценови таван за руския петрол, но за Глобалния Юг това няма значение:
„Днес ситуацията на пазарите е стабилна, но ние сме готови да вземем допълнителни решения, ако възникне необходимост от намеса. Министрите декларираха, че ще продължат да изпълняват договорените през ноември миналата година квоти и доброволни ограничения за първото тримесечие на тази година.
Общото съкращение към момента представлява 1,7 милиона барела дневно, съгласно договорените квоти. Русия съкращава своя износ с допълнителни 500 000 барела. И така на пазарите ще бъдат доставяни с 2,2 милиона барела дневно по-малко“, посочи Новак.Не само войната на Русия срещу Украйна променя правилата на играта на петролния пазар. Конфликтът в ивицата Газа и нападенията на хутите в Червено море – ключов маршрут за доставки на енергийни и други суровини – доведоха до поскъпване на транспортните услуги заради заобикалянето на опасността, следователно по-дълго време за доставки. В бизнеса обаче всичко има първоначален ефект, който след това се преодолява. Как изглежда ситуацията с доставките на петрол през геополитическата призма сега?
„Изследваме последиците за пазара от войната на Русия срещу Украйна и от кризата в Червено море – най-вече на атаките на хутите по товарни кораби. Нито една от двете войни няма изгледи да приключи скоро. По-вероятно е да има по-бърз край на кризата в Червено море, защото тя е пряко обвързана с войната и хуманитарната криза в ивицата Газа.
Всичко това води до увеличаване на транспортните разходи за петролните компании, защото се налага танкерите да пътуват доста по-дълго. Заради войната в Украйна например виждаме поскъпване на дизела в Европа. Старият континент беше прекомерно зависим от руски енергийни ресурси. Сега се снабдява предимно от Съединените щати и Близкия изток, но проблемите с доставките заради кризата в Червено море оскъпяват дизеловото и самолетното гориво много повече от какъвто и да било друг пазарен фактор“.
