След поредицата български преводи на „Божествена комедия“, някои закрепени от традицията, „Колибри“ предлага на читателите ново издание на „Ад“, първата част от епичната поема на Данте. Поетическият превод на Кирил Кадийски несъмнено ни доближава до смисловите и естетически висоти на тази велика творба. Художник на корицата е Иво Рафаилов.
„Божествена комедия“ е връхна точка в развитието на средновековната литература и основополагащо произведение за развитието на съвременния италиански език. „Ад“ (264 стр., цена: 22 лв., меки корици) е първата кантика, следвана от „Чистилище“ и „Рай“. В нея се описва свръхестественото пътуване на Данте през Ада, съпроводен от древноримския поет Вергилий. Като алегория „Божествена комедия“ представлява пътуването на душата към Бог, а Адът описва признаването и отхвърлянето на греха. Докато пише своята творба, Данте гради и обогатява литературния италиански език. В много случаи той създава нови думи, за да даде израз на страховитите си видения, неподатливи на наличните към момента езикови възможности. Сложната, центробежна иносказателност на поемата се проявява още в началната песен на „Ад“.
„Ако има произведение, чието присъствие в европейския литературен канон се приема за абсолютно неоспоримо, това е „Божествена комедия“, подчертава проф. Клео Протохристова в предговора си към настоящото издание, озаглавен „Данте и „Ад“ седем века по-късно“. По думите ѝ Кадийски демонстрира безпрецедентно версификационно изящество – „виртуозно транспониране на превъзходните римни секвенции на оригинала, което отваря нови хоризонти и за българското римотворчество, насищане на стиха с вокали, което го доближава до песенността на италианския език, както и невиждано уподобяване на „сладостния нов стил“, оползотворен от Данте и култивиран до съвършенство в неговата поема.“
Да предложи истинска поезия, в която да се потопиш, без да те спъва каквото и да било – тъкмо това е амбицията на този превод на „Ад“. За да възпроизведе възможно най-точно ритъма на Дантевата творба, Кирил Кадийски следва оригиналния петостъпен ямб и терцините, възпроизвежда структурата, разработена от Данте, която той довежда до съвършенство и която е истинският двигател на повествованието. В своята поетическа версия, съблюдавайки ритъма и т. нар. „тройна рима“ (terza rima) на оригинала, Кадийски ни позволява да преоткрием словесната красота, изобретателната сила и съвременното звучене на този шедьовър.
Данте Алигиери е италиански поет, писател, мислител и политически деец, роден във Флоренция през 1265 г. и починал в Равена през 1321 година. Произхожда от видно флорентинско семейство, изиграло важна роля в живота на града. След възшествието на черните гвелфи Данте е осъден и принуден да напусне родния си град. По време на изгнанието си написва „Божествена комедия“. Наред с Петрарка и Бокачо Данте налага тосканския диалект като литературен език. Наричан е „баща на италианския език“ и „Върховният поет“ (il Sommo Poeta). Преклонението пред гения на Данте остава неизменно един от надеждните ориентири на западното културно мислене.
