Тази пролет фоайето на американската централа на UBS в Манхатън е украсено с оригинални картини на портретиста Лусиан Фройд (внук на бащата на психоанализата Зигмунд Фройд).
Но малцина привилегировани посетители могат да получат покана за 14-ия етаж, където коридор с дъбова ламперия води до частни зали с още повече произведения на изкуството, дело на гиганти на 20-и век като Сай Туомбли и Рой Лихтенщайн и изгряващи звезди като Джули Мерету и Джефри Гибсън.
Швейцарската банка притежава глобална колекция от над 30 000 творби и с ексклузивен кръг от други финансови институции е основна сила в света на изкуството.
През 2020 г. в статия на Bloomberg те бяха наречени „новите Медичи“, което предизвика възмущението на колумниста на Artnet, който отбеляза, че разширяващото се присъствие на банките съвпада с намаляването на финансите за обществените музеи и галерии. Опасенията са основателни – все пак колко ценна е една колекция от произведения на изкуството, ако никой не може да я види?
Но от друга страна, организирането на публични изложби, като тази на Лусиан Фройд във фоайето на UBS и предоставянето на творби на обществени музеи, не би следвало да се отрича от критиците.
Колекцията на UBS дори може да катализира изграждане на трайни и дълбоки взаимоотношения с клиентите.
„Клиентът може да влезе в кабинета и да каже: „Наистина не разбирам нищо от произведението във фоайето.“ И това може да е началото на един страхотен разговор“, допълва Розел.
