В резолюция, приета в четвъртък, долната камара на парламента във Франция призовава организаторите на Игрите в Париж през 2024 г., както и спортистите, треньорите и журналистите, да използват колкото се може повече френски език.
Това обобщи АФП.
Ани Женевар, консервативният вносител на резолюцията, изрази пред колегите си депутати тревога, че „Олимпийските игри отразяват загубата на влиянието на нашия език“.
Тя припомни много критикувания лозунг, използван при първоначалната кандидатура на Париж за игрите – „Създадено за споделяне“, защото беше изцяло на английски език „Made for Sharing“.
Освен това и други скорошни кампании за популяризиране на страната, подкрепени от правителството, като „Изберете Франция“ или „Произведено във Франция“ бяха изцяло на английски – „Choose France“ или „Made in France“.
Дори френският отбор по ръгби имаше надпис на английски „Световна купа по ръгби“ (Rugby World Cup) на фланелките си по време на състезанието във Франция миналата година вместо „La Coupe du Monde de rugby“.
„Всички тези примери показват, че борбата за френския език … никога не е приключила, дори и в най-официалните сфери“, допълва Ани Женевар.
Навлизането на английския език в световен мащаб отдавна предизвиква ярост у френските правителства, които се стремят да защитят чистотата на своя език у дома, като същевременно насърчават използването му в чужбина.
В страната има институция – Френската академия, която от три века издава речници с държавна санкция, които документират и одобряват нови термини или изрази, често преводи на често използвани английски думи.
„Да се надяваме, че „planche a roulettes“ ще замени скейтборда, а „rouleau du cap“ – point break (термин за сърфиране), но се съмнявам“, посочи Ани Женервар.
Преди 30 години френските законодатели приеха исторически закон за защита на френския език – Закона Тубон от 1994 г., с който езикът стана задължителен за рекламиране, етикетиране на продукти и публични съобщения.
Той също така постановява, че радиостанциите трябва да пускат минимум 40 % от песните на френски език.
Но културното влияние на английския език, засилено напоследък от американски стрийминг платформи като Netflix, означава, че във френския език постоянно навлизат нови термини, включително в областта на спорта.
„Не може да се пренебрегне фактът, че много световни спортни събития, които се излъчват в световен мащаб, са избрали да използват английски език за своята комуникация – в заглавията, лозунгите и рекламите си“, заяви министърът на културата Рашида Дати пред парламента.
Резолюцията от четвъртък – подкрепена от управляващите центристи и десничари, но оспорвана от левицата – няма задължителен характер, подчерта тя.
Инструкциите за чуждестранните посетители по време на Олимпийските игри от 26 юли до 11 август и Параолимпийските игри от 28 август до 8 септември ще бъдат предоставени на английски, както и на други езици, добави тя.
Игрите в Париж вече бяха въвлечени в спор за езика след слуховете, че френско-малийската R&B звезда Ая Накамура щяла да пее по време на церемонията по откриването на 26 юли.
Мегазвездата, която е най-стриймваният френски изпълнител в света, смесва френски, арабски и думи от западноафрикански диалекти в песните си като „Djadja“.
Тя беше обвинена във „вулгарност“ и изопачаване на френския език от крайнодясната лидерка Марин льо Пен в поредица от крайно лични нападки, които тогава бяха осъдени от Дати като расистки.
„Франция не е и никога няма да бъде „Джаджа“,“ заяви в четвъртък крайнодесният депутат Жулиен Одул.
Преобладаването на английския език на Олимпийските игри е особено неприятно от френска гледна точка, като се има предвид, че съвременните игри са изобретение на френския аристократ Пиер дьо Кубертен в края на XIX век.
Френският език е бил лингва франка на първите издания и остава един от официалните езици на наследниците на дьо Кубертен в Международния олимпийски комитет, който се оглавява от бившия германски фехтовач Томас Бах.
Френският език на Бах е прохождащ, но той предпочита да разговаря с чуждестранни журналисти на английски език.
Когато на неотдавнашна пресконференция директорът по комуникациите на комисията предложи на журналистите „един въпрос“, тя беше упрекната от възмутен френски журналист.
„Имаме френски термин за това: въпроси-отговори“, каза той.
