Репутацията на Стивън Спилбърг може да отиде на кино след решението му да задълбочи своя политически активизъм в полза на властта в САЩ и да впрегне режисьорската си визия за преизбирането на потъналия в скандали американски президент Джо Байдън. Спилбърг официално се включва в кампанията на страдащия от исторически нисък рейтинг 81-годишен обитател на Белия дом и ще прави стратегия, за да го „продаде“ на публиката все едно е някакъв филм.
И веднага започнаха шегите със заглавия на Спилбърг в новия му контекст. „Спасяването на редник Райън“ става „Спасяването на редник Байдън“. „Челюсти“ се преименува на „Мумията“. Вече имаме още „Джурасик Байдън“, „Индиана Джоунс и забравящия президент“, „Близки срещи от предизборен вид“ и „Извънземното… в Белия дом“.
Разбира се, режисьорът винаги е бил донор и другар на Демократическата партия и беше особено активен фен на Обама. Но сега включването му изглежда като проява на наистина лош вкус.
Филмовият индустриалец Стивън Спилбърг не може да стои дълго извън заглавията. Наскоро той поздрави своя стар другар Том Круз и му рече, че е „спасил задника на Холивуд” с успеха на „Топ Гън: Маверик”. Спилбърг каза още, че не съжалява, че е отказал офертата да режисира поредицата „Хари Потър”, защото е искал повече време със семейството си.
На 77 години той още е в голямата игра. Младите лъвове се борят за сочната студийна мръвка, но старият алфа хищник винаги взима своето. Критиците харесаха филма му „Семейство Фейбълман” но публиката остана хладна към полу-биографичната му носталгична драма. Същото стана и с предната му творба – прогресисткия римейк на американската класика “Уестсайдска история”. В комерсиален план и двете заглавия бяха пълен провал, но това едва ли ще нарани дълбокия джоб на Спилбърг.
Проблемът е друг – в новата версия на „Уестсайдска история” има трансджендър персонаж, изигран от сексуално “небинарния” актьор Айрис Менас. Отделно Стивън Спилбърг отказа да сложи субтитри на испанските реплики за прожекциите в САЩ, за да не давал “доминираща роля на английския”. Доста абсурдно решение, което даде съответните резултати.
През последните години брадата и влиянието на този могъщ магнат намаляват осезаемо. Истината е, че той вече не е онзи майстор с магическото докосване. В този смисъл е неприятно, но повече от очаквано стар либерал като Спилбърг да иска да се хареса дори още повече на най-крайните днешни активисти в средите на радиоактивния прогресивизъм.
Все пак Стивън Алън Спилбърг, както е цялото име на най-разпознаваемия филмов режисьор на планетата, е отговорен за някои от най-внушителните и вълнуващи американски филми в историята на киното. “Дуел”, “Челюсти”, “Близки срещи от трети вид”, “Похитителите на изчезналия кивот”, “Извънземното”, “Индиана Джоунс и храмът на обречените”, “Джурасик парк”, “Списъкът на Шиндлер”, “Спасяването на Редник Райън”, “Изкуствен интелект”, “Хвани ме, ако можеш”, “Специален доклад”, “Линкълн”…
Дори по-слабите му скорошни филми предлагат “добре познатите запазени марки на режисьора, имитирани от толкова много други хора в индустрията на подвижните картини. Един от класическите спилбъргови похвати е “гримасата на почуда и страхопочитание”. Нарича се още “спилбъргово лице” и представлява кадър, в който камерата бавно се насочва към лице (или лица), загледано в нещо изключително, нещо, което пленява съзнанието на филмовия образ, а оттам и на нас – публиката, която се идентифицира с него. Гледката, предизвикваща “спилбърговото лице”, може да е на извънземните в “Близки срещи от третия вид” и “Извънземното” или на динозаврите от “Джураски парк” и “Изгубеният свят”. А може да е мистериозната сила, буквално разтапяща нацистки физиономии в “Похитители на изчезналия кивот”.
Стивън Спилбърг е върховен виртуоз и в постепенното изграждане на сцена, от най-малките детайли до епическата кулминация. Всички се опитват да кадрират и да движат камерата като него, но малцина успяват да се доближат до чистата кинематографична магия, на която той е станал глобален символ. Подобно на Чарли Чаплин и Алфред Хичкок, името на Стивън Спилбърг е станало синоним на кино.
Цялата статия от тук
